1 не ги пусна.
8И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.
9През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“
10Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.
Проповед във Филипи11И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол,
12а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена.
13А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.
14Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел.
15Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.
Апостолите Павел и Сила в затвора16Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си.
17 възвестяват път за спасение.“
18Мк. 16:17; Деян. 3:6,16; 19:13Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг.
192 Кор. 11:25; 1 Сол. 2:2
Деян. 19:25Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците.20Деян. 17:6; 24:5И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни
21и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“
22Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги.
23И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази.
24Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови.
25Деян. 5:18-20; 12:4-11Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
26Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.
27А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“
29Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила.
30Деян. 2:37И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“
31А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“
32И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му.
33Деян. 18:8Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки.
34И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога.
35А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“
36Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“
37Деян. 22:25Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“
38Деян. 22:29Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха
39и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града.
40Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
