Първо Макавеи 3 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Възхвала на Юда

1И вместо него се въздигна синът му Юда, наричан Макавей.

2Подкрепяха го всички негови братя и всички, които се бяха присъединили към баща му и с радост воюваха за Израил.

3 2 Мак. 8:1-7 Той разнесе навред славата на своя народ. Надянал броня като исполин и препасал бойно снаряжение, устремно влизаше в битки, а мечът му бе закрила за войската.

4Като лъв се сражаваше в боя – като лъвче, нахвърлило се с рев върху плячка.

51 Мак. 5:5,44; 2 Мак. 8:33Той преследваше престъпилите закона и щом ги откриеше, погубваше с огън онези, които всяваха размирици сред народа му.

6От страх пред него нечестивците се смириха; всички, които вършеха беззакония, бяха обзети от смут и спасението дойде благодарение на неговата ръка.

7Той причини неприятности на мнозина царе и зарадва с делата си потомците на Яков, а паметта му ще бъде благословена вечно;

8премина през градовете на Юдея, изтреби нечестивците в тях и отклони Божия гняв от Израил.

9Името му се прочу до края на земните предели и той събра при себе си обречените на гибел.

Защита от нападенията на езичниците

10Тогава Аполоний събра езичниците, а също и голяма войска от Самария, за да воюва срещу Израил.

11Юда узна това, тръгна срещу него, разби го и го уби. Мнозина паднаха ранени, а останалите избягаха.

12Тогава отнеха оръжието им като плячка, Юда взе меча на Аполоний и се сражаваше с него до края на дните си.

13Сирон, военачалникът на сирийската войска, чу, че Юда е събрал около себе си много и верни на Закона хора, готови да тръгнат с него на война,

14и каза: „Ще си създам име и ще се прославя в царството, като тръгна на поход срещу Юда и хората с него, които пренебрегват царската разпоредба.“

15Към него се присъедини и тръгна силно множество нечестивци, за да му помогнат да отмъсти на синовете на Израил.

16Когато наближиха височината на Веторон, Юда излезе насреща им с твърде малко хора.

17Като видяха настъпващата срещу тях войска, казаха на Юда: „Как ще можем така малобройни да се сражаваме с толкова силно множество? Освен това сме изтощени, понеже цял ден сме гладували.“

181 Цар. 14:6Но Юда им отговори: „Понякога е лесно мнозина да попаднат в ръцете на малцина, за небето е все едно дали чрез мнозина или чрез малцина ще изпрати спасение.

19Защото победата във война зависи не от многобройната войска, а от силата, която идва от небето.

20Те идват срещу нас, изпълнени с надменност и нечестивост, за да изтребят нас, жените ни и децата ни и да ни ограбят,

21а ние се бием за живота си и за нашите закони.

22Той Сам ще ги смаже пред очите ни, затова вие недейте да се боите от тях!“

23Едва изрекъл тези думи, той се нахвърли внезапно върху тях и Сирон със своята войска беше разбит пред очите му.

24И.Н. 10:10Преследваха го по склона на Веторон чак до равнината. Около осемстотин мъже от тях загинаха, а останалите избягаха във филистимската земя.

25Тогава започнаха да се страхуват от Юда и братята му и ужас обзе околните езичници.

26Името му достигна и до царя, а за неговите битки разказваха всички народи.

Антиох Епифан се подготвя за война

27Когато цар Антиох чу за тези събития, изпрати да съберат всички сили в царството си – огромна войска,

28отвори хазната си и раздаде на войниците си заплата за една година, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.

29Но видя, че среброто в хазната беше на привършване, а данъчните приходи от областите са оскъдни поради вълненията и разорението, което той беше предизвикал с отменянето на законите, съществували от древни времена.

30Тогава го обзе безпокойство, че няма да има достатъчно, както някога, за разходи и подаръци, които преди раздаваше с щедра ръка. А в това превъзхождаше предишните царе.

31Силно притеснен от тези мисли, той реши да се отправи към Персия да събере данъци от онези области и да натрупа повече сребро.

32А царските дела от река Ефрат до пределите на Египет възложи на Лизий, човек на почит и с царско потекло.

33Повери му и възпитанието на сина си Антиох, докато се завърне.

34Той му предостави половината от войската и бойните слонове, като му изложи всички свои намерения относно жителите на Юдея и Йерусалим –

35да изпрати против тях войска, да съкруши и унищожи мощта на Израил и онова, което е останало от Йерусалим, и да заличи от онова място дори и спомена за тях.

36Също така да засели навред в пределите им други племена и да разпредели земята между тях чрез жребий.

37С другата половина от войската царят тръгна от столицата си Антиохия в сто четиридесет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи отвъдните области.

Нападението на Горгий и Никанор

38 2 Мак. 4:45; 8:8-15; 10:14 А Лизий избра Птолемей, сина на Доримен, Никанор и Горгий – силни мъже сред приятелите на царя,

39и изпрати с тях четиридесет хиляди мъже и седем хиляди конници да отидат в юдейската земя и да я разорят, както беше заповядал царят.

40Те се отправиха с цялата си войска и като пристигнаха, разположиха се в равнината до Емаус.

41Мълвата за тях достигна до тамошните търговци и те взеха много сребро, злато, а също и окови, дойдоха в лагера им, за да купуват израилските синове за роби. Към тях се присъединиха войски от Сирия и от земите на други племена.

42Когато Юда и братята му видяха, че бедите се увеличиха, че войските се разположиха на лагер в техните предели, и узнаха за дадената от царя заповед техният народ да бъде погубен и изтребен,

43рекоха си един на друг: „Нека въздигнем народа си, който искат да повалят, нека се бием за нашия народ и за светилището!“

44Тогава се събра голямо множество, за да се подготви за война и да отправи горещи молитви за милост и състрадание.

45Йерусалим беше необитаем като пустиня. Никой от родените в него не влизаше, нито излизаше от града. Светилището беше потъпкано, а в крепостта му – чуждоземни синове. Там обитаваха езичници. Отнета бе радостта от потомците на Яков, флейтите и цитрите замлъкнаха.

Молитвено служение в Масифа

46 1 Цар. 7:5-6 Съд. 20:1-3; 1 Цар. 10:17 И така, те се събраха и отидоха в Масифа, местност срещу Йерусалим, защото в Масифа по-рано беше мястото за молитва на израилтяните.

47През този ден постиха, облякоха вретища, посипаха с пепел главите си и раздраха дрехите си.

482 Мак. 8:23Те разтвориха книгата на закона, така, както езичниците се допитват до изображенията на своите идоли,

49и донесоха свещеническите одежди, първите плодове от полето и десятъка. Тогава свикаха назореите, чиито дни на обет бяха изтекли,

50и високо извикаха към небето: „Какво да сторим с тях и къде да ги отведем?

51Твоето светилище е потъпкано и осквернено, а Твоите свещеници – оскърбени и унижени.

52Ето езичниците се събраха срещу нас, за да ни изтребят. Ти знаеш какво са замислили те против нас.

53Как можем да устоим пред тях, ако Ти не ни помогнеш?“

54Чис. 10:9И затръбиха с тръби, и се разнесоха викове.

55 Изх. 18:21 След това Юда назначи водачи на народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

56Вт. 20:5-9И каза на онези, които си строяха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на страхливите – всеки според закона да се върне у дома си.

57Тогава войската се вдигна и се разположи на стан южно от Емаус.

58И Юда каза: „Пригответе оръжието си и бъдете храбри войници, готови утре да се сражават с тези езичници, събрали се против нас, за да погубят нас и нашата светиня.

59Защото по-добре е да умрем в сражение, отколкото да гледаме бедите на народа си и на светинята.

60И нека каквато е волята на небето, така да бъде!“