Йов 30 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Сегашното бедствено положение е незаслужено

1„А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък.

2За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила.

3От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята,

4късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб.

5Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци,

6за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки.

7Йов 24:4Викат между храстите, врат се под трънаците –

8подли и безименни човеци, измет на земята.

9 Пс. 69:13; П.Йер. 3:14 На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене.

10Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми.

11Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си.

12Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене,

13а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това.

14Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място.

15Йов 16:12-15Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.

16И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха.

17Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой.

18С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.

19Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел.

20Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.

21Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.

22Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.

23Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.

24Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда?

25Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните?

26Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак.

27Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби.

28Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам.

29Станах брат на чакалите и приятел на щраусите.

30Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега.

31Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“