1А първосвещеник Симон, коленичил пред Светая Светих и благоговейно прострял ръце, отправи следната молитва:
2„Господи, Господи, Царю на небесата и Владико на всяко създание, Всесвети, Единовластни Вседържителю! Погледни милостиво към нас, угнетените от този безбожник и нечестивец, изпълнен с високомерие заради своята наглост и сила.
3 А те, като видяха делата на ръката Ти, възхвалиха Тебе, Вседържителя.
9 Защото много пъти, когато беди връхлитаха нашите предци, Ти им помагаше в тяхното страдание и ги избавяше от големи опасности.
13Ето и сега, Свети Царю, заради многото и големи наши грехове търпим страдания и обзети от безсилие и немощ, сме подвластни на враговете си.
14Поради нашия упадък този дързък нечестивец се опитва да поругае свещения храм върху тази земя, посветен на славното Ти име.
15Твоето обиталище – небето на небесата, е недостижимо за хората.
16 Но тъй като благоволи да откриеш славата Си на Своя народ Израил и освети това място,
17не ни отмъщавай за тяхната нечистота и не ни наказвай за оскверняването им, за да не се гордеят в помислите си престъпилите Закона и да не тържествуват, когато отправят надменните слова:
18 „Ние потъпкахме този дом на святост, както се потъпкват домовете на гнусотата.“
19Затова заличи греховете ни, прости неправдите ни и прояви Своята милост в този час.
20 Нека Твоето състрадание скоро достигне до нас и дари с прослава устата на падналите духом и съкрушените, като ни изпратиш мир!“
Божието наказание21 разлюля го насам-натам, както вятър тръстика, така че той, паднал неподвижно на пода с вцепенени крайници, не успя дори и звук да издаде, сполетян от справедлива присъда.
23А неговите приятели и телохранители, като видяха тежкото наказание, стоварило се върху него, изплашиха се да не издъхне и бързо го изнесоха, макар и те самите да бяха обсебени от неописуем страх.
24След време, като се съвзе от наказанието, което претърпя, той никак не се разкая, а си тръгна, сипейки жестоки закани.
Действията на Филопатор против юдеите25Той се завърна в Египет и злобата у него нарастваше. Заедно със споменатите вече участници в пиршества и приятели, забравили всяка правда,
26 не само се отдаваше на безброй срамни удоволствия, но стигна до такава дързост, че навред изричаше проклятия срещу юдеите. А мнозина от приятелите му, като гледаха какво върши царят, и те тръгнаха по волята му.
27Накрая той реши да опозори публично юдейския народ и постави върху кулата на своя дворец стълб с издълбан надпис:
28„Който не принася жертви, не бива да влиза в свещените за него места, а всички юдеи да бъдат вписани в списъка като роби. Онези, които отказват, да бъдат довеждани насила и убивани,
29а вписаните да бъдат обозначени, като върху тялото им жигосат знака на Дионис – бръшлянов лист, след което да ги пускат съгласно определените им в списъка ограничени права.“
30Но за да не стане омразен на всички, той добави в надписа следното: „Ако някои от тях пожелаят да живеят по езическите обреди, на тях да им се предоставят равни права с гражданите на Александрия.“
31Ето защо някои лекомислено престанаха да посещават града на благочестието и бързо се предадоха, сякаш биха могли чрез бъдещите си отношения с царя да си извоюват някаква голяма почит.
32Повечето обаче проявиха смелост на духа и не се отрекоха от благочестието. Те даваха състоянието си, за да се откупят и да живеят без страх, опитвайки се да не попаднат в списъците.
33 Те се надяваха да получат Божията помощ, ненавиждаха изменниците, като ги смятаха за врагове на своя народ, и избягваха съвместните начинания и общуването с тях.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
