Лука 10 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Изпращане на седемдесет ученици Мт. 9:37-38

1 ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде.

2, отколкото за този град.

Упреци към непокаялите се градове Мт. 11:20-24

13 ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“

18 и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“

22Йн. 3:35И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“

23 Мт. 13:16-17 И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате.

24Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“

Най-голямата заповед Мт. 22:34-40; Мк. 12:28-34

25 Мт. 22:34-40; Мк. 12:28-34 Лк. 18:18 И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“

26А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“

27Лев. 19:18; Вт. 6:5; Мт. 19:19; Рим. 13:9; Гал. 5:14; Як. 2:8Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“

28Лев. 18:5Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“

Притча за добрия самарянин

29Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“

30Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.

31Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина.

32Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина.

33Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили,

34и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.

35А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“

36И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“

37Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“

При Марта и Мария

38И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.

39Йн. 11:1Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му.

40А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“

41Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

42а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“