Лука 22 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Предателството на Юда Мт. 26:1-5,14-16; Мк. 14:1-2,10-11; Йн. 11:45-53

1 Мт. 26:1-5,14-16; Мк. 14:1-2,10-11 Изх. 12:1-27 Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха.

2Йн. 11:47-53,57А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа.

3Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици.

4И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде.

5Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.

6Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа.

Тайната вечеря Мт. 26:17-30; Мк. 14:12-26; Йн. 13:1-30

7 Мт. 26:17-19; Мк. 14:12-16 И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне.

8Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“

9Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“

10Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе,

11и кажете на стопанина на къщата: „Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“

12И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“

13Лк. 19:32Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря.

14 Мт. 26:20-29; Мк. 14:22-25; 1 Кор. 11:23-25 Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли;

15и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам.

16Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“

17И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си;

18защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“

19И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“

20Изх. 24:6-8; 1 Кор. 10:16Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.

21 Йн. 13:21-26 Пс. 41:10 Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“

23Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.

Спор за първенство сред учениците

24 Мт. 20:25-28; Мк. 10:40-45 Мт. 18:1; Мк. 9:34; Лк. 9:46 А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям.

25Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели.

26Мт. 23:11; Мк. 9:35Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува.

27Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.

28Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.

29И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас –

30Мт. 19:28да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“

Предсказание за отричането на апостол Петър Мт. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Йн. 13:36-38

31 Мт. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Йн. 13:36-38 Йов 1:6-12; Ам. 9:9 И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница.

32Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“

33Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“

34Лк. 22:61Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“

Подготовка на учениците за настъпващите събития

35 Мт. 10:9-10; Мк. 6:8-9; Лк. 9:3; 10:4 А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“

36Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож.

37Ис. 53:12Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“

38Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“

Иисус Христос в Гетсиманската градина Мт. 26:36-46; Мк. 14:32-42

39 Мт. 26:36-46; Мк. 14:32-42; Йн. 18:1 Лк. 21:37 И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му.

40Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“

41И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите:

42Деян. 21:14„Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“

43И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше.

44Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.

45Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга.

46И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“

Залавяне на Иисус Христос Мт. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Йн. 18:3-11

47 Мт. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Йн. 18:2-11 Деян. 1:16 Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“

48А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“

49Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“

50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.

51Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.

52А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете!

53Лк. 19:47; 21:37Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“

Отричане на апостол Петър Мт. 26:57-58,69-75; Мк. 14:53-54,66-72; Йн. 18:12-18,25-27

54 Мт. 26:57-58,69-75; Мк. 14:53-54,66-72; Йн. 18:12-18,25-27 Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.

55Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях.

56Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“

57Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“

58След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“

59А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“

60Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел.

61Лк. 22:34Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“

62И като излезе вън, горчиво заплака.

Обругаване на Иисус Христос Мт. 26:67-68; Мк. 14:65

63 Мт. 26:59-68; Мк. 14:55-65; Йн. 18:19-24 А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият.

64И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“

65И много други хули говореха против Него.

Иисус Христос пред синедриона Мт. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Йн. 18:19-24

66А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион

67с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате.

68Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете.

69Пс. 110:1; Деян. 7:56Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“

70Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате – Аз съм.“

71А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“