Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни 2 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно:

2 Деян. 16:22.макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд.

3 2 Кор. 2:17.Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство;

4 Иер. 17:10.но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим – не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел!

6Нито човешка слава дирехме – било от вас, било от други:

7 2 Тим. 2:24.макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си.

8Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.

9 Деян. 18:3. 1 Кор. 4:12. 2 Сол. 3:8.Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.

10Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите,

11защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си,

12 Еф. 4:1. Фил. 1:27. Кол. 1:10. ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава.

13Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.

14 Евр. 10:34.Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите,

15 Мат. 23:34.които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят,

16които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.

17А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.

18Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.

19 2 Кор. 1:14.Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие?

20 Фил. 4:1.Да, вие сте нашата слава и радост.