Книга на Иова 30 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.

2И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.

3Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;

4късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.

5Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,

6за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.

7Реват между храстите, врат се под тръните.

8Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!

9 Иов. 17:6.Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.

10 Иов. 19:19. Числ. 12:14.Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.

11Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.

12Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.

13А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.

14 Иов. 6:4.Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.

15Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.

16 Пс. 21:15; 41:5. Плач Иер. 2:19.И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.

17Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.

18С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.

19 Бит. 18:27. Иов. 16:15. Сир. 10:9.Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.

20 Иов. 19:7.Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, – стоя, а Ти само ме гледаш.

21Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.

22Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.

23 Евр. 9:27.Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.

24 Иов. 3:17.Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?

25 Рим. 12:15.Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?

26 Иер. 14:19.Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.

27Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.

28Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.

29 Пс. 101:7-8. Ис. 38:14. Мих. 1:8.Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.

30 Пс. 118:83.Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.

31 Ам. 8:10. Вар. 4:34.И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми – глас плачевен.