Книга Иудит 16 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Изх. 15:21. И Иудит рече: почнете Богу моему на тимпани, пейте Господу моему на кимвали, пейте Му стройно песен нова, възнасяйте и призовавайте Неговото име;

2защото Той е Бог Господ, Който съкрушава битки, понеже Той се опълчи за мене всред народа и ме изтръгна из ръцете на моите гонители.

3Дойде Асур от северните планини, дойде с десетки хиляди своя войска, и множеството им заприщи водата в изворите, и конницата им покри хълмовете.

4Той каза: пределите ми ще изгори, момците ми с меч ще изтреби, кърмачетата о земи ще удари, децата ми ще разграби, девиците ми ще плени.

5Но Господ Вседържител ги повали чрез женска ръка.

6Не от момци падна техният силен, не синове на титани го поразиха, и не високи исполини го натиснаха, а Иудит, дъщеря на Мерария, чрез хубостта на лицето си го погуби;

7защото тя, за да въздигне ония, които бедствуваха в Израил, съблече вдовишките си дрехи, помаза лицето си с благоуханна маз,

8украси косата си с накити за глава, надяна ленена дреха, за да го прелъсти.

9Нейните сандали възхитиха погледа му, и хубостта ѝ плени душата му; меч мина по шията му.

10Персите се ужасиха от юначеството ѝ, и мидяните се слисаха от смелостта ѝ.

11Тогава моите унизени възкликнаха, – и те се уплашиха; моите немощни извикаха, – и те се смутиха; издигнаха гласа си, – и те удариха на бяг.

12Синовете на млади жени ги клаха и, като на деца на бягащи роби, им рани нанасяха; те загинаха от полковете на моя Господ.

13Ще възпея на моя Господ песен нова. Велик си Ти, Господи, и славен, дивен със сила и непобедим!

14 Пс. 103:30; 148:5.Нека Ти служи всяко Твое създание: защото Ти рече – и се свърши; Ти прати Твоя Дух, – и се уреди; и няма никой, който да противостои на Твоя глас.

15Планини с води от основи ще се поместят, и камъни като восък ще се разтопят от Твоето лице, ала към тия, които се боят от Тебе, Ти си благ и милостив.

16Малка е всяка жертва за благоухание, и всяка тлъстина е нищожна за всесъжение Тебе; но който се бои от Господа, винаги е велик.

17Горко на народите, които въстават против моя народ: Господ Вседържител ще им отмъсти в съдния ден, ще прати огън и червеи върху телата им, – и ще чувствуват болка и вечно ще плачат.

18Като дойдоха в Иерусалим, те се поклониха Богу, и когато народът се очисти, възнесоха всесъженията си, доброволните си жертви и даровете си.

19А Иудит принесе всички съдове Олофернови, които ѝ даде народът, и завесата, която бе взела от спалнята му, даде в жертва Господу.

20Народът се весели в Иерусалим пред светилището три месеца, и Иудит оставаше заедно с тях.

21Но след тия дни всеки се върна в своя дял, а Иудит отиде във Ветилуя, дето прекарваше в имението си, и по времето си беше славна по цяла земя.

22Мнозина я искаха, но мъж я не позна през всички дни на живота ѝ от оня ден, когато мъж ѝ Манасия умря и се прибра към своя народ.

23Тя придоби голяма слава и остаря в дома на мъжа си, като проживя до сто и пет години и отпусна на свобода слугинята си. Тя умря във Ветилуя, и погребаха я в пещерата на мъжа ѝ Манасия.

24Израилевият дом я оплаква седем дни. А своя имот преди смъртта си тя раздели между роднините на мъжа си Манасия и между близките на своя род.

25И никой вече не заплашваше Израилевите синове в дните на Иудит и много дни след смъртта ѝ.