Първа книга Макавейска 13 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Като чу Симон, че Трифон събрал голяма войска, за да иде в Иудейската земя и да я разори,

2и видя, че народът е в страх и трепет, влезе в Иерусалим и събра народа,

3ободряваше ги и казваше им: „сами знаете, колко аз, братята ми и домът на баща ми направихме заради тия закони и светини, знаете войните и угнетенията, които ние изпитахме.

4Затова и погинаха за Израиля всички мои братя, и останах аз сам.

5И сега, не дай Бог да почна да щадя живота си през всичкото време на угнетението, защото аз не съм по-добър от моите братя.

6Но ще отмъщавам за моя народ и за светилището, за нашите жени и деца, защото всички народи от вражда против нас се съединиха, за да ни изтребят“.

7И разпали се духът на народа, щом чу тия думи;

8и отговориха с висок глас, като казаха: „ти си наш вожд вместо Иуда и Ионатана, твоя брат.

9Води нашата война, и каквото ни кажеш, всичко ще направим“.

10Тогава той събра всички годни за бой мъже, побърза да довърши стените на Иерусалим и от всички страни го укрепи.

11После прати в Иопия Ионатана, Авесаломовия син, и с него доста войска, и той изгони ония, що бяха в нея, и остана там.

12Между това Трифон се вдигна от Птолемаида с многобройна войска, за да влезе в Иудейската земя; с него беше и Ионатан под стража.

13Симон пък разположи стан при Адида срещу равнината.

14Когато Трифон узна, че Симон завзел мястото на брата си Ионатана, и мислел да встъпи в сражение с него, прати до него пратеници да му кажат:

15„за среброто, с което брат ти Ионатан задлъжня на царската хазна поради нуждите, що той имаше, ние го задържахме.

16Прати, прочее, сега сто таланта сребро и за заложници двама негови сина, та, като го пусна, да се не отметне той от нас, – и ние ще го пуснем“.

17Симон разбираше, че те говорят с него коварно, но прати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза от народа,

18който би казал: „заради това, дето не пратих среброто и децата, Ионатан загина“.

19И тъй, той прати децата и сто таланта; но Трифон излъга и не пусна Ионатана.

20След това Трифон тръгна, за да влезе в страната и да я разори, и отиде по околен път против Адара. Но Симон и войската му вървяха след него навред, където той и да отиваше.

21А ония, които бяха в крепостта, пратиха до Трифона пратеници, за да го накарат да дойде при тях през пустинята и да им прати храни.

22Трифон приготви всичката си конница, за да иде нея нощ, но имаше голям сняг, и не отиде поради снега, а, като стана, отиде в Галаад.

23Когато пък се приближи до Васкама, умъртви Ионатана, който биде и погребан там.

24След това Трифон се върна и отиде в земята си.

25Тогава Симон прати, та взе костите на брата си Ионатана и ги погреба в Модин, град на неговите отци.

26И го оплаква горко цял Израил, и тъжиха за него много дни.

27Симон съгради паметник над гробницата на баща си и братята си от дялан камък отпред и отзад и го издигна високо, за да се вижда отдалеч;

28той тури върху него седем пирамиди, една срещу друга, на баща си, на майка си и на четирите братя;

29направи на тях изкусни украшения, като тури наоколо високи стълбове, а на стълбовете – пълно въоръжение, за вечен спомен, и до оръжията – изваяни кораби, тъй че всички, които плуваха по морето, ги виждаха.

30Тоя надгробен паметник, който той направи в Модин, стои доднес.

31Трифон пък с коварство поведе на път младия цар Антиоха и го уби,

32възцари се вместо него, като възложи на себе си короната на Азия, и нанесе голямо поражение на земята.

33А Симон строеше крепости в Иудея, укрепяваше ги с високи кули и големи стени, с порти и ключалки и трупаше в крепостите храни.

34След това той избра и прати мъже при цар Димитрия да молят, да облекчи страната, защото всички Трифонови деяния бяха грабителски.

35Цар Димитрий му прати отговор на тия думи и му написа това писмо:

36„Цар Димитрий до Симона първосвещеника и приятеля на царете и до старейшините и до иудейския народ – поздрав.

37Получихме златната корона и палмовото клонче, което пратихте, и сме готови да свържем с вас пълен мир и да пишем на бирниците да ви опростят данъците.

38И всичко, което постановихме за вас, да остане неизменно, и крепостите, които построихте, нека принадлежат вам.

39Прощаваме ви също необмислените ваши грешки доднес и данъка за венците, който сте длъжни да плащате; и ако друго нещо е било взимано в Иерусалим, вече не ще се взима.

40И ако измежду вас се намират способни да бъдат записани в числото на ония, които са под заповед при нас, нека се записват, и нека бъде мир между нас“.

41В сто и седемдесетата година биде снето от Израиля игото на езичниците,

42и израилският народ в преписката и договорите почна да пише: „в първата година при Симона, великия първосвещеник, вожд и управител на иудеите“.

43В това време Симон нападна Газа, обиколи я с войска, направи обсадни машини и ги привлече до града, разби една кула и я завладя;

44а ония, що бяха на машината, скочиха в града, и в града стана голям смут.

45Тогава се изкачиха на стената гражданите с жени и деца, раздраха дрехите си, като викаха високо и молеха Симона да ги пощади,

46думайки: „постъпи с нас не според нашите зли работи, но според твоята милост“.

47И умилостиви се над тях Симон и не воюва с тях, а само ги изгони из града и очисти домовете, в които се намираха идоли и тъй влезе в града със славословия и благословии.

48След това изхвърли из него всичко нечисто и засели там мъже, които пазят закона, укрепи го и направи в него жилище за себе си.

49А на ония, които бяха в иерусалимската крепост, не позволяваха ни да излизат, ни да влизат в страната, нито да купуват, нито да продават; и те търпяха голям глад, а много от тях умряха от глад.

50Тогава те извикаха към Симона за мир, и той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията.

51Той влезе в нея в двайсет и третия ден на втория месец на сто седемдесет и първата година със славословия и палмови клони, с гусли, кимвали и цитри, с псалми и песни, защото биде съкрушен големият враг на Израиля.

52И нареди да се празнува ежегодно тоя ден с веселие и укрепи храмовата планина, която се намираше близо до крепостта, и се засели там той и ония, които бяха с него.

53Симон видя, че син му Иоан възмъжа и го тури началник над всички войски; а сам се засели в Газара.