Деяния на светите Апостоли 13 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1

28 Мат. 27:30. Лук. 23:23. Деян. 3:14.и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.

29А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.

30 Мат. 28:6. Марк. 16:6.Но Бог Го възкреси от мъртвите;

31 Иоан. 20:19.през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.

32 Бит. 22:18. 2 Царств. 7:12. Ис. 4:2. Дан. 9:24.И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,

33 Пс. 2:7. Евр. 1:5.както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“.

34 Ис. 55:3.А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“.

35 Пс. 15:10. Деян. 2:31.Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“.

36 3 Царств. 2:10. Деян. 2:29.Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,

37 Деян. 2:31.но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.

38 Ис. 53:12. Иер. 31:34. Лук. 24:47.И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете;

39 Рим. 3:20.и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ.

40Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:

41 Ав. 1:5.„вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“.

42На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.

43 Деян. 11:23.А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.

44На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.

45Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.

46 Втор. 32:21. Деян. 3:26; 4:29; 18:6.Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.

47 Ис. 42:6; 49:6. Лук. 2:32.Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“

48Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.

49И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.

50 2 Тим. 3:11.Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.

51 Мат. 10:14. Марк. 6:11. Лук. 9:5. Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.

52А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.