Книга Притчи Соломонови 17 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1

7На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа – лъжливи уста.

8Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.

9

17 Притч. 18:25. Сир. 12:8-9.Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.

18 Притч. 6:1; 11:15.Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.

19Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.

20 Притч. 6:14.Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.

21 Притч. 15:20.Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.

22 Притч. 15:13.Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.

23 Притч. 21:14.Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.

24 Екл. 2:14; 8:1.Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.

25 Притч. 15:20.Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.

26Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.

27 Иак. 1:19.Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.

28И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си – благоразумен.