От Иоана свето Евангелие 11 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта.

2

3Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!

4

31Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.

32А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

33Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се

34и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35Иисус се просълзи.

36Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.

37 Иоан. 9:6.Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

38А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.

39Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.

40Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

41Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

44И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

45Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

46А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.

47 Мат. 26:3. Марк. 14:1.Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.

48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.

49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,

50 Иоан. 18:14.нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.

51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,

52 Иоан. 10:16. Еф. 2:13.и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.

53 Мат. 21:38.От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.

54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.

55 2 Парал. 30:17.Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.

56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?

57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.