Книга на Иова 14 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1

8ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,

9но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.

10А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?

11Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:

12 Иов. 19:25. Дан. 12:2.тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.

13О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!

14Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.

15 Иов. 10:8.Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;

16 Иов. 31:4. Пс. 138:2.защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;

17 Ос. 13:12. Иез. 18:22.в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.

18Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;

19водата излизва камъните; разливът ѝ отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.

20Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.

21 Екл. 2:19.На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва;

22но плътта му на него боледува, и душата в него страда.