Книга Иудит 6 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Когато утихна шумът около събранието, Олоферн, военачалник на асирийската войска, рече на Ахиора пред целия народ другоплеменници и пред всички синове Моавски:

2кой си ти, Ахиоре, с наемниците Ефремови, дето ни напророкува днес и рече, да не воюваме с израилския народ, понеже техният Бог ги защищава? А кой е Бог, та не Навуходоносор? Той ще прати силата си и ще ги изличи от лицето на земята, – и техният Бог не ще ги избави.

3А ние, негови раби, ще ги поразим като едного човека, и те не ще устоят срещу силата на конете ни.

4Ние ще ги сгазим; планините им ще бъдат напоени с тяхна кръв, равнините им ще се напълнят с техни трупове, и стъпка от нозете им няма да противостои пред нашето лице, но с гибел ще погинат те, говори цар Навуходоносор, господар на цялата земя. Защото той рече, – и не напразно ще бъдат думите на заповедите му.

5А ти, Ахиоре, наемник амонски, който изрече тия думи в деня на твоята неправда, от днес не ще видиш вече лицето ми, докле не отмъстя на тоя народ, дошъл от Египет.

6Когато пък се върна, мечът на моята войска и тълпа от мои слуги ще мине по твоите ребра, – и ти ще паднеш между техните ранени.

7Моите раби ще те отведат в планинската страна и ще те оставят в един от градовете на височините,

8и там няма да умреш, докле не бъдеш с тях изтребен.

9Ако пък се надяваш в сърцето си, че те не ще бъдат превзети, да не посърне лицето ти. Аз казах, и ни една от думите ми не ще пропадне.

10И заповяда Олоферн на рабите си, които прислужваха в шатрата му, да хванат Ахиора, да го отведат във Ветилуя и предадат в ръцете на Израилевите синове.

11Рабите му го хванаха и изведоха вън от стана на полето, а от средата на равнището се изкачиха в планинската страна и дойдоха при изворите, които бяха под Ветилуя.

12Когато жителите от града навръх планината ги съзряха, грабнаха оръжието си и, като излязоха вън от града навръх планината, всички мъжепрашници пазеха прохода си и хвърляха върху тях камъни.

13А те, като се приближиха до планината, вързаха Ахиора, оставиха го хвърлен при полите на планината и се върнаха при господаря си.

14А синовете Израилеви, които бяха излезли из града си, спряха се над него, развързаха го, доведоха го във Ветилуя и го представиха на градските си началници,

15каквито през ония дни бяха Озия, син на Миха от Симеоновото коляно, Хаврий, син на Готониила, и Хармий, син на Мелхиила.

16Те свикаха всички градски старейшини; и стекоха се на събранието всичките им момци и жени, и изправиха Ахиора всред целия свой народ, и Озия го попита за случката.

17В отговор той им предаде думите на Олоферновото събрание и всички думи, които Олоферн издума посред началниците на Асуровите синове, и всички високомерни речи на Олоферна за Израилевия дом.

18 Тогава народът падна, поклони се Богу и извика:

19Господи, Боже Небесний, погледни тяхната гордост и помилувай смирението на нашия род, и погледни милостиво към лицето на осветените за Тебе в тоя ден.

20И утешиха Ахиора и го похвалиха.

21После Озия го взе от събранието у дома си и направи гощавка за старейшините, – и цялата оная нощ те призоваваха на помощ Бога Израилев.