Трета книга на Ездра 14 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 След три дни седях под дъба – и ето, из къпината срещу мене излезе глас и каза: „Ездра, Ездра!“

2Аз казах: „ето ме, Господи“, и се изправих на нозете си.

3Тогава Той ми рече: „в къпината се открих и говорих Аз на Моисея, когато Моят народ беше роб в Египет;

4 Втор. 5:6.пратих го и изведох народа Си из Египет, доведох го на планина Синай и го държах при Себе Си много дни;

5тогава му открих много чудеса и показах тайните на времената и края, заповядах му и казах:

6тия думи обяви, а другите скрий.

7И сега тебе говоря:

8личбите, които ти показах, и сънищата, що ти видя, и тълкуванията, които чу, вложи ги в сърцето си,

9защото ти ще бъдеш взет измежду людете и ще общуваш с Моя Син и с подобни тебе, докле се свършат времената.

10Защото векът изгуби младостта си, и времената се приближават към старост,

11понеже векът е разделен на дванайсет части – и десетте му части и половината от десетата част вече изминаха,

12и остава онова, което иде след половината от десетата част.

13И тъй, уреди сега къщата си и вразуми народа си, утеши унизените и се отречи от тлението,

14и отстрани от себе си смъртните помисли, отхвърли човешките теготи, снеми от себе си немощите на естеството и остави настрана тежките за тебе помисли – и се готви да се преселиш от тия времена.

15Защото сетне ще настъпят повече неволи, отколкото си видял сега.

16Колкото светът слабее от старост, толкова ще се умножи злото за живите;

17още повече ще се отдалечи истината, и ще се доближи лъжата. Вече бърза да дойде видението, което ти видя“.

18Тогава аз отговорих и казах: „ето, аз съм пред Тебе, Господи;

19аз ще отида, както Ти ми заповяда, и ще вразумя сегашния народ. Но кой ще научи ония, които сетне ще се родят?

20Защото светът лежи в тъмнина, и живеещите в него са без светлина,

21защото Твоят закон е изгорен, и затова никой не знае, какво си Ти извършил, или какво трябва те да вършат,

22Но ако съм придобил милост пред Тебе, прати ми Духа Светаго, да напиша аз всичко, що е било направено в света от начало, що е било написано в Твоя закон, за да могат людете да намерят пътеката, и ония, които поискат да живеят в последните времена, да могат да живеят“.

23И Той ми отговори и рече: „иди, свикай народа и му кажи, да те не търси в течение на четирийсет дена.

24А ти си приготви повече дъсчици и вземи със себе си Сария, Даврия, Салемия, Ехана и Асиеля, – тия петима, сръчни бързописци,

25и дойди тука. И Аз ще запаля в сърцето ти светилото на разума, който няма да угасне, докле се не свърши онова, което ще почнеш да пишеш.

26И когато свършиш това, едно обяви, а друго тайно предай на мъдрите. Утре в тоя час ти ще почнеш да пишеш“.

27Тогава аз отидох, както ми Той заповяда, и свиках целия народ и казах:

28„слушай, Израилю, тия думи:

29нашите бащи бяха странници в Египет – и оттам бяха освободени,

30 Втор. 4:6.и приеха закон на живота, който не спазиха, който и вие след тях нарушихте.

31И вам бе дадена земя за наследие и земя Сион; но вашите бащи и вие вършехте беззаконие и не следвахте ония пътища, които Всевишният ви бе заповядал, –

32и Той, като праведен Съдия, отне ви сега онова, което беше ви дарувал.

33И сега вие сте тука и вашите братя между вас.

34Ако управлявате вашето чувство и образовате сърцето си, ще запазите живота си и след смъртта ще получите милост.

35Защото след смъртта ще настане съд, когато ще оживеем, – и тогава имената на праведните ще се обявят и делата на нечестивците ще се покажат.

36Никой сега да не дохожда при мене и да ме не търси, докле не изминат четирийсет дена“.

37И взех аз петимата мъже, както ми Той заповяда, и отидохме на полето и там останахме.

38И ето, на втория ден към мене извика глас: „Ездра, отвори си устата и изпий онова, с което ще те напоя“.

39Аз отворих устата си, и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън.

40Тогава взех и пих; и когато пих, в сърцето ми закипя разум, и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта;

41устата ми бяха отворени и вече се не затвориха.

42Всевишният даде разум на петимата мъже, и те нощя пишеха поред онова, което им се казваше и което те не знаеха.

43Те нощя ядяха хляб, пък аз говорех деня, а нощя не мълчах.

44В четирийсет дена бяха написани деветдесет и четири книги.

45И когато изтекоха четирийсет дена,

46Всевишният каза: „първите, които ти написа, изложи открито, за да ги четат и достойни и недостойни,

47но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа,

48защото в тях е проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието“. Тъй и направих.