Първа книга Макавейска 9 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Когато Димитрий чу, че Никанор и войниците му паднали в сражението, повторно прати Вакхида и Алкима в Иудейската земя и с тях – дясното крило.

2Те тръгнаха по пътя за Галгал и се разположиха на стан при Месалот, който е в Арвили, и, като го завладяха, погубиха много люде.

3В първия месец на сто петдесет и втората година разположиха се те на стан в Иерусалим,

4но станаха и отидоха към Верея с двайсет хиляди мъже и с две хиляди конници.

5А Иуда се разположи на стан при Елеас, и с него – три хиляди отбор мъже.

6Но като видяха голямата войска, колко тя е многобройна, те се твърде уплашиха, и мнозина се разбягаха из стана му, и останаха от тях не повече от осемстотин мъже.

7Когато Иуда видя, че се разбяга опълчението му, а войната го тревожи, сърцето му се смути, защото нямаше време да ги събере.

8Той се наскърби и каза на останалите: „да станем и идем против нашите противници; може би, ще имаме сила да се бием с тях“.

9Но те го раздумваха и говореха: „ние нямаме сила; сега ще спасяваме живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях, – сега сме малко“.

10Но Иуда каза: „не, да не стане това с мене – да бягам от тях; ако пък е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да не оставим да се хули нашата слава“.

11Дигна се войската от стана и се спря срещу тях; конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашници и стрелци и всички предни силни войници.

12Вакхид пък се намираше на дясното крило; отредите се приближаваха от двете страни и тръбяха с тръби.

13Затръбиха с тръби и людете, които бяха с Иуда, и потресе се земята от шума на войските, и стана упорито сражение от сутринта до вечерта.

14Иуда видя, че Вакхид и най-силната част от войската му се намира на дясна страна, и събраха се при него всички храбри по сърце, –

15и разбиха те дясното крило и ги гониха до Азотска планина.

16Когато ония, които бяха на лявото крило, видяха, че дясното крило е разбито, обърнаха се по стъпките на Иуда и на тия, що бяха с него отзад.

17Сражението биде жестоко, и паднаха много убити от едната и от другата страна;

18падна и Иуда, а другите удариха на бяг.

19А Ионатан и Симон взеха Иуда, брата си, и го погребаха в гробницата на бащите му в Модин.

20Всички израилтяни го оплакаха и ридаха за него силно, тъжиха много дни и казваха:

21

66порази в шатрите им Одоаарина и братята му, както и синовете на Фасирона, и почна да убива и да настъпва със сила.

67Тогава Симон и ония, що бяха с него, излязоха от града и изгориха машините,

68биха се против Вакхида и го разбиха; с това те много го натъжиха, защото кроежите му и походът отиде напразно.

69Много се разгневи той на беззаконните мъже, които го бяха съветвали да иде в тая страна, и мнозина от тях умъртви, и реши да се върне в земята си.

70Като узна това, Ионатан прати при него старейшини, за да свържат с него мир, и да им върне пленените.

71Той прие това, направи според думите му и се закле да му не причинява никакво зло през целия си живот,

72и върна му пленниците, които попреди бе пленил в Иудейската земя, върна се в своята земя и не дохожда вече в техните предели.

73И утихна мечът в Израиля; Ионатан се засели в Махмас и почна да съди народа, като изтреби нечестивите измежду Израиля.