Книга на Товита 3 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Като се разтъжих, заплаках и със скръб се молих, думайки:

2праведен си Ти, Господи, и всички Твои дела и всички Твои пътища са милост и истина, и с праведен и истинен съд съдиш Ти вовеки!

3Спомни си за мене и погледни ме милостиво: не ме наказвай за моите грехове и за заблужденията мои и на бащите ми, с които са съгрешили пред Тебе!

4 Втор. 28:15.Защото те не послушаха Твоите заповеди, и Ти ни предаде на разграбване, плен и смърт и в притча за укор пред всички народи, между които сме пръснати.

5И, наистина, много и праведни са Твоите съдби да вършиш с мене според моите грехове и греховете на моите бащи, защото не изпълнявахме Твоите заповеди и не постъпвахме по правда пред Тебе.

6И тъй, прави с мене, що Ти е благоугодно; заповядай да бъде взет духът ми, за да се освободя и да се обърна на пръст, защото по-добре е за мене да умра, нежели да живея, понеже слушам лъжливи укори, и скръбта ми е голяма! Заповядай да бъда освободен от тая тегота, за да ида във вечната обител, и не отвръщай лицето Си от мене.

7В тоя същи ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана Мидийска, да търпи укори от бащините си слугини,

8задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена. Те ѝ думали: нима не ти е съвестно, че си удушила мъжете си? Седмина има вече ти, а не се нарече с името ни на едного от тях!

9Защо нас да бият за тях? Те умряха: иди и ти след тях, да не виждаме твой син или дъщеря вовеки!

10Като чула това, тя твърде много се нажалила, тъй че решила да се лиши от живота, но размислила: аз съм една на баща си; ако направя това, ще бъде за него безчестие, и ще сваля старостта му с печал в преизподнята.

11 3 Царств. 8:44. Дан. 6:10.И почнала да се моли при прозореца, думайки: благословен Ти, Господи, Боже мой, и благословено Твоето име свето и славно вовеки: да Те благославят всички Твои творения вовеки!

12И сега обръщам към Тебе, Господи, очите си и лицето си;

13моля, вземи ме от тая земя и не оставяй да слушам вече укори!

14Ти знаеш, Господи, че аз съм чиста от всеки грях с мъж

15и не обезчестих името си, нито името на баща си в земята на моето пленство; аз съм едничка на баща си, той няма син, който да го наследи, ни близък брат, ни братов син, за когото бих могла да се запазя за жена; седмина ми вече загинаха. За какво ли да живея? Ако пък не Ти е угодно да ме умъртвиш, благоволи, погледни към мене милостиво и ме помилувай, та да не слушам вече укори!

16 Мат. 18:10. Евр. 1:14. Биде чута молитвата на тия двама пред славата на великия Бог, и биде пратен Рафаил да изцери и двамата;

17да махне белите петна от очите на Товита и да даде Рагуиловата дъщеря Сара за жена на Товия, син Товитов, като върже злия дух Асмодея; защото бе предназначено да я наследи Товия. – И в едно и също време Товит, като се върна, влезе у дома си, а Рагуиловата дъщеря Сара слезе от своята горница.