Книга Иудит 8 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 В ония дни чу това Иудит, дъщеря на Мерария, син на Окса, син на Иосифа, син на Озиила, син на Елкия, син на Анания, син на Гедеона, син на Рафаина, син на Акитона, син на Илия, син на Елиава, син на Натанаила, син на Саламиила, син на Саласадая, син на Иеиля.

2Мъж ѝ Манасия, от едно с нея коляно и род, умря по ечемичена жетва;

3защото, когато беше на нивата при сноповързачите, слънчаса и легна на постелка и умря в града си Ветилуя; погребаха го при бащите му, на нивата между Дотаим и Валамон.

4Иудит стоя вдовица у дома си три години и четири месеца.

5Тя си направи върху покрива на къщата си шатра, надяна на бедрата си вретище и носеше вдовишки дрехи.

6Тя пости през всички дни на вдовството си, освен дните срещу събота и съботите, дните пред новомесечие и новомесечията, празниците и тържествата на Израилевия дом.

7Тя беше хубавица на лице и твърде привлекателна наглед; мъж ѝ Манасия беше ѝ оставил злато и сребро, слуги и слугини, добитък и ниви, които тя и владееше.

8И никой я не укори със зла дума, защото беше твърде богобоязлива.

9Тя чу за лошите думи на народа против началника, защото те бяха станали малодушни поради липса на вода; чу Иудит и за всички думи, които Озия бе им казал, как той бе им се заклел, че след пет дена ще предаде града на асирийци.

10И прати слугинята си, която се разпореждаше с целия неин имот, да повика Озия, Хаврина и Хармина, старейшини в нейния град.

11Те дойдоха, – и тя им рече: изслушайте ме, началници на ветилуйските жители! Не е права вашата дума, която днес казахте пред народа; вие положихте клетва, която изрекохте между Бога и вас, и казахте, че ще предадете града на нашите врагове, ако в тия дни Господ не ни помогне.

12А кои сте вие, които изкушавате днес Бога и се поставихте вместо Бога посред синовете човешки?

13Ето, вие сега изпитвате Господа Вседържителя, ала никога нищо няма да узнаете;

14

32Иудит им рече: послушайте ме, – и аз ще извърша дело, което синовете на нашия народ ще разнесат от род в род.

33Застанете тая нощ при портите – и аз ще изляза с моята слугиня, и през дните, след които решихте да предадете града на нашите врагове, Господ ще посети Израиля чрез моята ръка.

34Само не разпитвайте за моето предприятие, защото няма да ви кажа, докле се не извърши онова, което съм намислила да извърша.

35И рече ѝ Озия и началниците: върви смиром, и Господ Бог да бъде пред тебе за отмъщение на нашите врагове!

36И излязоха от шатрата ѝ и отидоха при полковете си.