Книга на Товита 14 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Товит свърши славословието.

2Той беше на осемдесет и осем години, когато изгуби зрението, и след осем години прогледа. И правеше милостиня и продължаваше да благоговее пред Господа Бога и да Го прославя.

3Найсетне, той остаря твърде много и повика сина си и шестте му сина и му рече: сине, вземи синовете си; ето аз остарях и вече съм при края на живота си.

4 Наум. 3:7. Соф. 2:15. Ис. 3:8.Иди в Мидия, сине, защото съм уверен, че Ниневия ще бъде разорена, както говори пророк Иона; а в Мидия ще бъде по-спокойно до някое време. Нашите братя, които се намират в прадедската земя, ще бъдат пръснати вън от тая добра земя; Иерусалим ще стане пустиня, и домът Божий в него ще бъде изгорен и до някое време ще остане пуст.

5 Зах. 8:8. 1 Ездр. 6:15.Но Бог пак ще ги помилува и ще ги върне в земята; и те ще издигнат дом Божий, – не такъв като предишния, – докле се изпълни времето на вековете. И след това ще се върнат от плен и ще построят Иерусалим великолепно, и домът Божий ще бъде обновен в него за всички родове на вековете, – сграда величествена, както говориха за него пророците.

6 Соф. 2:11. Зах. 13:2.И всички народи ще се обърнат и истински ще благоговеят пред Господа Бога и ще съборят идолите си;

7и всички народи ще благославят Господа. И Неговият народ ще прославя Бога, и Господ ще въздигне Своя народ; и всички, които истински и праведно обичат Господа Бога, ще се радват, като правят милост на нашите братя.

8И тъй, сине, излез из Ниневия, защото бездруго ще се изпълни това, което говори пророк Иона.

9 Втор. 6:13. Иис. Нав. 24:14. 1 Царств. 7:3.Но ти пази закона и заповедите и бъди милостив и справедлив, за да ти бъде добре.

10Погреби ме прилично, и майка си с мене, и после не оставайте в Ниневия. Сине, гледай, какво направи Аман с Ахиахара, който го възпита: как той от светлина го въведе в тъмнина, и как му биде отвърнато. Ахиахар биде спасен, а оня получи достойна награда – слезе в тъмнина. Манасия прави милостиня, и биде спасен от смъртната мрежа, която му бяха поставили; Аман пък падна в мрежата и загина.

11И тъй, деца, знайте, какво милостиня върши и как справедливост спасява. Като каза това, душата му го напусна в леглото; той беше на сто петдесет и осем години, и син му го погреба с чест.

12Когато умря Ана, той погреба и нея заедно с баща си. След това Товия с жена си и децата си отиде в Екбатана при тъста си Рагуила,

13и достигна честна старост, и погреба прилично тъста и тъща си и наследи имота им и имота на баща си Товита,

14и умря на сто двайсет и седем години в Екбатана Мидийска.

15Но преди да умре, той чу за гибелта на Ниневия, която плени Навуходоносор и Асуир, и пред смъртта си се възрадва поради Ниневия.