1 Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня.
2 Дан. 6:18.Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима.
3Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, – и в покой се насища със своите блага;
4сиромахът се трудил при немотиите в живота – и в покой остава си оскъден.
5 Сир. 27:1. 1 Тим. 6:9.Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него.
6 Сир. 8:3.Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им;
7то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран ще бъде от него уловен.
8 Лук. 6:24. Пс. 61:11. 1 Тим. 6:17-18.Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато.
9Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ.
10Кой е бил изкушаван със злато – и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала!
11Кой е можел да съгреши – и не е съгрешил, да стори зло – и не е сторил?
12Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието.
13 Притч. 23:1.Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея
14 Притч. 23:6. Сир. 14:10.и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо.
15Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види.
16Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото.
17Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай.
18 Сир. 37:33.Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят;
19от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън;
20и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях.
21Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха.
22 Екл. 5:11.Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе;
23страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек.
24 Сир. 32:15.Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни.
25Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай – отпосле ще разбереш думите ми.
26Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери.
27 Притч. 22:9.Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно;
28 1 Царств. 25:10.против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо.
29 Иудит 12:20. Ис. 5:22.Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило.
30Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство.
31 Съд. 9:13. Притч. 31:4.Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено.
32 Пс. 103:15.Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците.
33Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме,
34виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада.
35Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани.
36На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му;
37не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
