Книга на Иова 3 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 След това отвори Иов уста и прокле деня си.

2Па начена Иов и рече:

3 Иер. 20:14.да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!

4Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!

5Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!

6Оная нощ, – тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!

7О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!

8 Иов. 40:20.Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!

9Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,

10задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!

11Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?

12Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?

13 Екл. 4:3.Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно

14заедно с царе и съветници земни, които застрояваха пустини за себе си,

15или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;

16или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.

17Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.

18Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.

19Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.

20Защо е дадено на злочестника светлина, и живот – на огорчените душевно,

21 Откр. 9:6.които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,

22биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?

23 За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?

24Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,

25 Притч. 28:14.защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.

26Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.