Книга на пророк Исаия 57 - Библия, синодално издание (1982 г.)(BOB06)

ГЛАВА 57.

1 Пс. 11:2. Мих. 7:2. Праведник умира, и никой не взима това присърце; и благочестиви мъже се грабват от земята, и никой не помисля, че праведникът се от зло изтръгва.

2 Прем. 4:7.Той отива в мир; които ходят по правия път, ще почиват на леглата си.

3 Мат. 12:39.Но приближете се тука вие, синове на магьосница, семе на прелюбодеец и на блудница!

4 Рим. 9:6.Над кого се глумите? Против кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа,

5 4 Царств. 16:4. Иер. 2:20.които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини?

6В гладките камъни на потоците е твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви: мога ли Аз да бъда от това доволен?

7 Иез. 18:6.На висока и величава планина туряш леглото си, и там възлизаш да принасяш жертва.

8Зад вратата, както и зад спонците, туряш твоите спомени: защото, като се отвърнеш от Мене, ти се разголваш и възлизаш; разширяваш леглото си и се уговаряш с ония от тях, с които обичаш да лежиш, – оглеждаш мястото.

9 Ос. 12:1.Ти си ходила и при царя с благовонна маст и си умножавала твоите мазила, и далеч си пращала своите пратеници и си се унижавала до преизподнята.

10От дългия си път ти си се уморявала, но не си казвала: „надеждата е изгубена!“ Все още си намирала живост в ръката си, и затова не си усещала ослабване.

11 Пс. 49:21. Ис. 42:14.А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене?

12 Ис. 64:6.Ще покажа твоята правда и твоите дела, и те не ще бъдат теб в полза.

13 Пс. 14:1. Ис. 28:16.Кога повикаш, ще те избави ли твоята сбирщина? – тях всички вятър ще унесе, духване ще развее; а който се Мене надява, ще наследи земята и ще владее светата Моя планина.

14 Ис. 62:10.И рече: равнете, равнете, изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на Моя народ.

15 Пс. 137:6. Ис. 66:2.Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, – Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените.

16 Пс. 102:9. Соф. 3:9. Мих. 7:18.Защото няма вечно да водя тъжба, нито докрай да се гневя; инак, ще изнемогне пред Мене всеки дух и всяко дихание, което съм сътворил.

17Заради греха му користолюбие Аз се гневих и го поразявах, скривах лице и негодувах; но той, като се отвърна, отиде по пътя на сърцето си.

18 Втор. 32:39.Видях пътищата му, и ще го изцеля, и ще го водя и ще утешавам него и ония, които го жалят.

19 Ис. 52:7. Рим. 5:1.Аз ще изпълня словото: мир, мир на далечен и на ближен, казва Господ, и ще го изцеля.

20А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал.

21 Ис. 48:22.Мир няма за нечестивците, казва Бог мой.

Blog
About Us
Message
Site Map

Who We AreWhat We EelieveWhat We Do

Terms of UsePrivacy Notice

2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.

Home
Gospel
Question
Blog
Help