Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов 30 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Притч. 13:25. Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него.

2Който поучава сина си, ще има помощ от него и между познайници ще се хвали с него.

3Който учи сина си, възбужда завист у врага, а пред приятели ще се радва за него.

4Умря баща му – и сякаш не е умирал, защото е оставил подире си подобен на себе си;

5приживе той го е гледал и се е утешавал, и при смъртта си не се е натъжил;

6за врагове той е оставил в него отмъстител, а за приятели – такъв, който въздава благодарност.

7Който глези син, ще му превързва раните, и при всеки негов вик ще се вълнува сърцето му.

8Необязден кон бива упорит, а син, оставен на волята си, става дързък.

9Гали дете, и то ще те уплаши; играй с него, и то ще те натъжи.

10Не се смей с него, за да не тъгуваш с него, и после да не скърцаш със зъби.

11Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумието му.

12 Сир. 7:25.Навеждай врата му в младини и кърши ребрата му, докле е младо, за да не би, като стане упорито, да ти бъде непокорно.

13Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки.

14По-добре сиромах, здрав и крепък на сила, нежели богат с изнурено тяло:

15здравето и благосъстоянието на тялото е по-скъпо от всяко злато, и яко тяло е по-добро от безбройно богатство;

16няма богатство по-добро от телесно здраве, и няма радост по-висока от сърдечна радост;

17по-добре смърт, нежели скръбен живот или постоянна болест.

18Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб.

19 Дан. 14:7.Каква полза за идола от жертвите? Той нито яде, нито може да мирише;

20така гоненият от Господа,

21 Сир. 20:4.като гледа с очи и като пъшка, прилича на скопец, който прегръща девица и въздиша.

22 Притч. 15:13.Не се предавай на скръб с душата си и не се мъчи със своята мнителност;

23 Притч. 14:30; 15:13; 17:22.веселостта на сърцето е живот на човека, и радостта на мъжа е дългоденствие,

24обичай душата си и утешавай сърцето си и отмахвай от себе си скръбта,

25 2 Кор. 7:10.защото скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма.

26 Иов. 5:2.Ревнивост и гняв съкращават дните, а грижа докарва преди време старост.

27Открито и добро сърце се грижи и за своето ядиво.