Първа книга Царства 20 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1

22ако пък кажа тъй на момчето: „на, стрелите са отпреде ти“, върви си, понеже Господ те пуща;

23а за това, за което говорихме аз и ти, свидетел е Господ между мене и тебе вовеки.

24

37И момчето се затече натам, накъдето Ионатан пущаше стрелите, и Ионатан завика подир момчето и рече: гледай, стрелата е отпреде ти.

38Ионатан пак викаше подир момчето: по-скоро тичай, не се спирай. И момчето събра Ионатановите стрели и дойде при господаря си.

39А момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха, каква е работата.

40Тогава Ионатан даде оръжието си на момчето, което беше с него, и му рече: иди и го занеси в града.

41Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.

42 2 Царств. 21:7.Ионатан рече на Давида: иди си смиром; а това, в което се клехме двама в името Господне, думайки: „Господ да бъде между мене и тебе, между моето семе и твоето семе“, да бъде навеки.

43И (Давид) стана, та замина, а Ионатан се върна в града.