Книга на Иова 29 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 И продължи Иов възвишената си реч и каза:

2о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,

3 Иов. 18:6.когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;

4както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,

5когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,

6когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!

7Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, –

8младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;

9князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;

10гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.

11Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,

12 Пс. 71:12.защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.

13Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.

14 Пс. 131:9.Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.

15 Лев. 19:14.Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;

16 Иов. 31:18. Притч. 29:7. Сир. 4:10.за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.

17 Притч. 30:14.На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.

18И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много – като пясъка;

19 Втор. 28:4.коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;

20 Бит. 49:24.славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.

21Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.

22След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.

23Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.

24Случваше се, усмихна им се, – те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.

25Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.