Втора книга Царства 3 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1

32Когато погребаха Авенира в Хеврон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ.

33И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир?

34ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква.

35 2 Царств. 19:13.И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце.

36И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ.

37И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя.

38 1 Царств. 26:15.И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля?

39 Пс. 61:13. 3 Царств. 2:32. Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тия люде, Саруевите синове, са по-силни от мене; ала на оногова, който върши зло, Господ да възвърне според злобата му.