Книга на Еклисиаста или Проповедника 7 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Притч. 22:1. Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден – от рожден ден.

2 Иак. 4:9.По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.

3 2 Кор. 7:10.Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.

4На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето – в къща, дето се веселят.

5 Притч. 15:31.По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;

6защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!

7Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.

8Краят на една работа е по-добър от началото ѝ; търпелив е по-добър от високомерен.

9 Притч. 14:17.Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.

10Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това.

11Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;

12 Сир. 41:29.защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.

13 Екл. 1:15.Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?

14 Иов. 2:10.В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.

15Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.

16 Сир. 7:5. Ис. 5:21. Рим. 11:20.Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?

17 Иов. 15:32.Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?

18Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

19 Екл. 9:16.Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.

20 3 Царств. 8:46. 2 Парал. 6:36. Притч. 20:9. Иак. 3:2. 1 Иоан. 1:8. Рим. 7:14.Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;

21затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;

22защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.

23Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: „ще бъда мъдър“, но мъдростта е далеко от мене.

24 Рим. 11:33.Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?

25 Екл. 1:17. Иоан. 10:8.Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, –

26 Притч. 5:4; 22:4-5.и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ – примка, ръцете ѝ – окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.

27Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.

28 Рим. 5:15; 7:4.Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? – Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.

29 Бит. 1:27; 3:2.Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.