Книга на Неемия 9 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Неем. 8:1. 1 Ездр. 10:1. На двайсет и четвъртия ден от тоя месец се събраха всички синове Израилеви, постейки, във вретища и с пепел на главите си.

2И отдели се Израилевото семе от всички другородци, и станаха, та изповядаха греховете си и престъпленията на бащите си.

3 Мат. 20:1, 3, 5. Иоан. 11:9.И стояха по местата си, и четвърт ден четоха от книгата на закона на Господа, своя Бог, и друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.

4 Неем. 8:4.И застанаха на възвишеното левитско място: Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания, Хенани и високо викаха към Господа, своя Бог.

5И казаха левитите – Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания, Петахия: станете, славете Господа, вашия Бог, от века и до века. Да славословят преславното Твое име, което е по-високо от всяко славословие и хвала!

6 Ис. 44:6. Пс. 32:6. Деян. 4:24. (И каза Ездра:) Ти, Господи, си един, Ти създаде небето, небесата на небесата и всичкото им воинство, земята и всичко, що е по нея, морята и всичко, що е в тях, и Ти оживяваш всичко това, и небесните воинства Ти се кланят.

7 Бит. 12:1; 17:5.Ти Сам, Господи Боже, избра Аврама, изведе го из Ур Халдейски и му даде име Авраам,

8 Бит. 12:6-7; 15:18. 1 Ездр. 9:15.и намери сърцето му вярно пред Тебе, и сключи с него завет, за да дадеш (нему и) на семето му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, иевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив.

9 Изх. 2:24; 14:17.Ти видя неволята на бащите ни в Египет и чу техния поплак при Червено море,

10и показа личби и чудеса над фараона и над всичките му служители и над целия народ от земята, му, понеже Ти знаеше, че те постъпяха горделиво с тях, и Ти Си създаде име доднес.

11 Изх. 14:21.Ти разсече пред тях морето, и те минаха посред морето по сухо, а ония, които ги гонеха, Ти хвърли в дълбините като камък в силни води.

12 Изх. 13:21.В облачен стълб Ти ги води денем и в огнен стълб – нощем, за да им осветляваш пътя, по който да ходят.

13 Изх. 19:18. Втор. 4:12.И слезе Ти на Синай планина и говори с тях от небето, даде им праведен съд, истински закони, устави и добри заповеди.

14 Изх. 20:8.И показа им Твоята света събота и чрез Твоя раб Моисея даде им заповеди, наредби и закон.

15 Изх. 16:4, 13; 17:6. Числ. 20:10.И когато гладуваха, Ти им дава хляб от небето, и когато жадуваха, извади им вода от камък, и каза им да идат и завладеят земята, която Ти, като дигна ръка, се закле да им дадеш.

16 Ос. 13:6.Но те, нашите бащи, упорствуваха, показаха се вироглави и не слушаха Твоите заповеди;

17 Изх. 32:8; 33:3, 5. Числ. 14:4.не искаха да се покоряват и не си спомниха Твоите чудни дела, които бе правил с тях, станаха вироглави и със своето упорство поставиха над себе си вожд, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и Ти ги не остави.

18 Изх. 32:4.И макар да бяха си излели телец и бяха казали: ето твоя бог, който те изведе из Египет, – и макар да правеха големи оскърбления,

19 Изх. 13:21.Ти, поради голямото Си милосърдие, ги не остави в пустинята; облачният стълб не се отделяше от тях денем, за да ги води по пътя, и огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който да ходят.

20 Числ. 11:17. Иис. Нав. 5:12. Изх. 17:6.Ти им даде Твоя благ Дух, за да ги поучава, и не отнимаше маната Си от устата им, па и вода им даваше за утоление на жаждата им.

21 Втор. 29:5.Четирийсет години ги храни в пустинята; в нищо не търпяха оскъдност, дрехите им не овехтяваха, нозете им не отичаха.

22 Числ. 21:21, 25-26; 32:33.И Ти им даде царства и народи и им ги раздели, и те завладяха земята на Сихона и земята на есевонския цар, и земята на Ога, цар васански.

23 Бит. 15:5; 22:17.И умножи синовете им като небесните звезди и ги въведе в земята, за която бе говорил на отците им, че ще дойдат да я владеят.

24 Иис. Нав. 6:1; 12:1-2.И синовете им влязоха и завладяха земята. И Ти им подчини жителите на страната – хананейци, и предаде ги в техни ръце с царете им и народите на страната, за да постъпват с тях по волята си.

25 Втор. 6:11.И те завзеха укрепените градове и плодородната земя, и завладяха къщи, пълни с всякакво имане, водоеми, издялани от камък, лозя и маслинени градини и много плодни дървета за храна. Те ядоха, насищаха се, тлъстееха и се наслаждаваха по Твоята голяма благост;

26 Втор. 28:47.и те станаха упорити и се дигнаха против Тебе, презряха Твоя закон, убиваха Твоите пророци, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и правеха големи оскърбления.

27 Съд. 2:14; 3:8. 4 Царств. 13:5.И Ти ги предаде в ръцете на враговете им, които ги угнетяваха. Но колчем, в усилно за тях време, викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, даваше им спасители, които ги спасяваха от ръцете на враговете им.

28 Съд. 4:1.А кога се успокояваха, пак захващаха да правят зло пред Твоето лице, и Ти ги предаваше в ръцете на враговете им, и те ги владееха. Но кога пак викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, много пъти ги избавяше.

29 Лев. 18:5. Иез. 20:11. Рим. 10:5. Гал. 3:12.Ти им напомняше да се объркат към Твоя закон, но те упорствуваха и не слушаха Твоите заповеди, отклоняваха се от Твоите устави, чрез които би живял човек, ако ги изпълняваше, втвърдиха гръбнак, показаха се вироглави и не слушаха.

30 Ис. 42:20.Чакайки да се обърнат, Ти отлага много години и им напомняше с Твоя Дух чрез пророците Си, но те не слушаха. Тогава ги предаде в ръцете на другоземни народи.

31Но, по голямото Си милосърдие, Ти ги не изтреби докрай и ги не оставяше, понеже Ти си Бог благ и милостив.

32 Неем. 1:5. Дан. 9:4.И сега, Боже наш, Боже великий, силний, страшний, пазещ завет и милост! Да не бъде малко пред лицето Ти всичкото страдание, що е постигнало нас, царете ни, князете ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от дните на асирийските царе до днес.

33 Изх. 32:8.Във всичко, що ни постигна, Ти си праведен, защото Ти върши по правда, а ние сме виновни.

34 Дан. 9:8.Царете ни, князете ни, свещениците ни и бащите ни не изпълняваха Твоя закон и не даваха внимание на Твоите заповеди и Твоите напомняния, с които ги подсещаше.

35 Втор. 32:14. Ос. 13:6.И в своето царство, при Твоето голямо благо, що им даваше, и в широката и плодородна земя, която им отдели, те Ти не служеха и се не отвръщаха от лошите си работи.

36И ето, сега сме роби; в тая земя, която Ти даде на отците ни, за да се хранят от плодовете ѝ и от благата ѝ, ето, ние робуваме.

37И своите плодове тя изобилно принася за царете, на които ни подчини заради греховете ни. И те по свой произвол владеят над телата ни, и над добитъка ни, и ние сме в голямо утеснение.

38Поради всичко това даваме твърдо задължение и подписваме, и на подписа е печатът на князете ни, левитите ни и свещениците ни.