Книга Притчи Соломонови 14 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Притч. 12:4; 24:3. Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.

2 Иов. 12:24.Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.

3 Иак. 3:5. Притч. 12:6.В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.

4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.

5 Изх. 23:1. Притч. 12:17.Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.

6 Сир. 1:30.Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

7Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.

8 Пс. 138:24.Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.

9Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.

10Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.

11 Притч. 12:7.Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.

12 Притч. 16:25.Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.

13И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.

14 Ис. 3:10-11.Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият – от своите.

15 Рим. 16:18. 1 Иоан. 4:1.Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.

16 Пс. 110:10.Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.

17 Притч. 12:16.Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.

18 Еф. 5:15.Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 Ис. 60:14.Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника.

20 Притч. 19:7.Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.

21 Пс. 40:2. Мат. 5:7.Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.

22Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.

23 Притч. 12:11.От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда.

24 Притч. 10:16; 27:22.Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.

25 Притч. 12:17.Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.

26 Притч. 18:11.В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.

27 Притч. 10:17, 27. 2 Царств. 22:6.Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.

28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.

29 Притч. 19:11.У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.

30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.

31 Притч. 17:5. Мат. 25:36.Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.

32 Иов. 21:17. Пс. 72:18; 111:8.За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.

33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.

34 Притч. 11:11. Прем. 5:24.Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.

35 Лук. 7:2. Рим. 13:3.Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.