Книга на Иова 7 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Иов. 14:6. Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?

2Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,

3тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.

4 Втор. 28:67.Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори.

5 Иов. 2:7.Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва.

6 Иов. 8:9. Пс. 89:6. Ис. 38:12.Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.

7Спомни си, че животът ми е духване, че окото ми не ще се върне да види добро.

8 Пс. 38:14.Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, – а мен няма.

9 Прем. 2:1.Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе,

10не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.

11Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.

12Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?

13Кога си помисля: „моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми“,

14Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;

15и душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.

16Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.

17 Пс. 8:5.Какво е човек, та толкова го цениш и обръщаш върху него вниманието Си,

18посещаваш го всяка заран, изпитваш го всеки миг?

19Кога ще ме оставиш, кога ще си идеш от мене, кога ще ми дадеш слюнката си да преглътна?

20 Иов. 9:29.Ако съм съгрешил, какво да сторя за Тебе, о, Бдителю над човеците! Защо си ме поставил противник на Себе Си, та дотегнах и на мене си?

21И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има.