Книга на Неемия 4 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Неем. 2:10; 13:28. Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите;

2и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени?

3 Неем. 13:4.А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени.

4Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство,

5 Пс. 5:11. Иер. 18:23.не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите.

6Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината ѝ. И на народа беше присърце да работи.

7Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха.

8И сговориха се да идат заедно да воюват против Иерусалим и да го разрушат.

9А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях.

10Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената.

11А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж: ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата.

12Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат,

13тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

14 Числ. 14:9. Изх. 15:11.Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си.

15 Пс. 32:10. Иов. 5:12-13.Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа.

16От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин.

17Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с друга държаха копие.

18Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът.

19И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други;

20 Изх. 14:14. Втор. 1:30; 3:22.затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас.

21Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат.

22Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, – и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.

23И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.