Послание на св. ап. Павла до Римляни 2 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1

3Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?

4

14 защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон;

15 че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),

16 Екл. 12:14. Мат. 25:31. Иоан. 5:22. Деян. 10:42. 1 Кор. 4:5.в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.

17 Мих. 3:11.Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш,

18и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,

19 Ис. 42:19. Мат. 15:14.и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак,

20наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.

21 Пс. 49:16, 21.Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?

22който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?

23който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?

24 Ис. 52:5. Иез. 36:20.„Защото заради вас името Божие се хули между езичниците“, както е писано.

25 Лев. 26:41. Иер. 4:4. 1 Кор. 7:19. Гал. 6:15.Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване.

26 Деян. 10:35.И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване?

27 Мат. 12:41.и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона?

28 Рим. 9:6, 8.Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;

29 Втор. 30:6. Рим. 4:12. Кол. 2:11.а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.