Книга Премъдрост Соломонова 18 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Изх. 10:22-23. А за Твоите светии имаше най-голяма светлина. И ония, слушайки гласа им, а невиждайки образа, ги наричаха блажени, защото не страдаха.

2А задето, бидейки по-рано обиждани от тях, не им отмъщаваха, те благодаряха и молеха за прошка, че са ги карали да страдат.

3 Изх. 13:21.Вместо това, Ти им даде за показалец по незнайния път огнесветъл стълб, а за честито странствуване – безвредно слънце.

4 Втор. 33:2. Ис. 2:3. Сир. 1:5.Защото те бяха заслужили да бъдат лишени от светлина и затворени в тъма, понеже държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да се даде на света нетленната светлина на закона.

5 Изх. 12:29.Когато решиха да избият децата на светите люде, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца и тях самите всички погуби в голямата вода.

6 Изх. 11:4.Оная нощ беше предизвестена на отците ни, та, като знаеха наздраво обещанията, на които вярваха, да си бъдат спокойни.

7И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, тъй и загниването на враговете,

8защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призвал.

9Светите деца на добрите извършваха тайно жертвоприношението и единомислено наредиха с божествен закон, щото светите люде еднакво да участвуват в едни и същи блага и опасности, когато отците вече пееха похвали.

10 Изх. 12:30.От противната пък страна отекваше нестройният вик на враговете, и се разнасяше жалният писък над оплакваните деца.

11 Изх. 12:29.С еднакъв съд беше наказан робът с господаря, и простият човек търпеше едно и също с царя:

12 Изх. 12:30.всички изобщо имаха безброй мъртъвци, умрели от еднаква смърт; и живите не стигаха за погребение, защото в един миг биде погубено цялото им най-мило поколение.

13 Изх. 7:11; 12:31.И които не вярваха на нищо поради магиите, при погубване първенците признаха, че тоя народ е син Божий,

14защото, когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата,

15 Изх. 12:29.слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин.

16Тя носеше остър меч – Твоята неизменна заповед, и, като се спря, напълни всичко със смърт: тя се допираше до небето и ходеше по земята.

17Тогава изведнъж силно ги смутиха сънни призраци и настъпиха неочаквани ужаси;

18и бидейки поразявани – един тук, други там, полуумрелият обаждаше причината, по която умира,

19защото сънищата, които ги бяха смутили, им показаха отнапред това, – за да не погинат, без да знаят, за какво търпят зло.

20 Числ. 16:46, 48.Макар смъртното изкушение да докосна и праведните, и много от тях да загинаха в пустинята, ала дълго не трая тоя гняв,

21 Числ. 16:45.защото непорочният мъж побърза да ги защити; като принесе оръжието на службата си, молитва и кадилно омилостивение, той въстана против гнева и тури край на бедствието, като показа с това, че той е Твой слуга.

22 Пс. 105:23.Той победи изтребителя не с телесна сила и не с действие на оръжието, а със слово покори наказвача, като спомни клетвите и заветите на отците.

23Защото, когато вече на купища лежаха мъртви един връз друг, той застана насред, спря гнева и му пресече пътя към живите.

24 Изх. 28:21, 36.На неговия подир беше целият свят, и славните имена на отците бяха изрязани върху камъните в четири реда, и Твоето величие – върху диадемата на главата му.

25Пред това изтребителят отстъпи и се уплаши от него, защото стигаше само това гневно изпитание.