1 И чу (Иаков) думите на Лавановите синове, които казваха: Иаков завладя всичко, що имаше баща ни, и от бащиния ни имот натрупа цялото това богатство.
2И видя Иаков лицето Лаваново, и ето, то не беше към него такова, каквото вчера и завчера.
3И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе.
4Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък,
5и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене;
6вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви,
7а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло.
8Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени.
9И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене.
10Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните), които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна.
11Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме.
12Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе;
13
45И взе Иаков един камък и го постави за паметник.
46И рече Иаков на сродниците си: сберете камъни. Те сбраха камъни и направиха грамада, и ядоха (и пиха) там, на грамадата. (И рече му Лаван: тая грамада е днес свидетел между мене и тебе.)
47И нарече я Лаван: Иегар-Сахадута; Иаков пък я нарече Галаад.
48И рече Лаван (на Иакова): днес тая грамада (и паметникът, който поставих) е свидетел между мене и тебе. Затова се и нарече с име Галаад,
49а също и: Мицпа, защото Лаван рече: да нагледва Господ над мене и над тебе, след като се разделим един от друг;
50ако постъпваш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, то, макар че няма човек между нас (който да види), гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.
51И рече Лаван на Иакова: ето грамадата, ето паметникът, който поставих между мене и тебе;
52тая грамада е свидетел, и тоя паметник е свидетел, че за зло нито аз ще премина към тебе зад тая грамада, нито ти ще преминеш към мене зад тая грамада и зад тоя паметник;
53 Бит. 28:13. Иис. Нав. 24:2. Бит. 26:3. Ис. 8:13.Бог Авраамов и Бог Нахоров, Бог на баща им, нека съди между нас. Иаков се закле в страха на баща си Исаака.
54Тогава Иаков закла жертва на планината и повика сродниците си да ядат хляб; и те ядоха хляб (и пиха) и пренощуваха на планината.
55 Бит. 29:11.А Лаван стана сутринта рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови; и тръгна, та се върна у тях си.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
