Първа книга Макавейска 10 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 В сто и шейсетата година излезе Александър, син на Антиоха Епифана, и завладя Птолемаида: приеха го, и той се възцари там.

2Когато чу туй цар Димитрий, събра доста многобройна войска и излезе против него да се бие.

3Димитрий прати по Ионатана писма с миролюбно предложение, като че искаше да го възвеличае,

4защото си казваше: „да изпреварим да свържем с него мир, преди той да свърже с Александра против нас:

5тогава той ще си спомни всичкото зло, което ние направихме нему и на братята му и на народа му“.

6И той му даде власт да събира войска и да приготвя оръжие, за да бъде негов съюзник, като заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта.

7Ионатан дойде в Иерусалим и прочете гласно писмата пред целия народ и пред ония, що бяха в крепостта;

8и много се уплашиха всички, когато чуха, че царят му дал власт да събира войска;

9а тия, що бяха в крепостта, дадоха на Ионатана заложниците, и той ги върна на родителите им.

10Ионатан живееше в Иерусалим и почна да строи и да възобновява града,

11като каза на работниците да градят стените, и планина Сион наоколо да укрепят с четвъртити камъни; и направиха тъй.

12Тогава другоплеменниците, що бяха в крепостите, построени от Вакхида, избягаха:

13всеки остави мястото си и отиде в своята земя.

14Само във Ветсура останаха някои от ония, които се отказаха от закона и заповедите, защото туй място им служеше за убежище.

15И чу цар Александър за ония обещания, които Димитрий прати на Ионатана, и разказаха му за войните и за храбрите подвизи, които извърши Ионатан и братята му, и за мъчнотиите, що те изтеглиха.

16Тогава той каза: „ще намерим ли още такъв мъж, като тогова? Нека го направим наш приятел и съюзник“.

17И написа и му прати писмо с тия думи:

18„цар Александър до брата Ионатана – поздрав.

19Чухме за тебе, че ти си мъж, як по сила и достоен да бъдеш наш приятел.

20Туряме те, прочее, сега първосвещеник на твоя народ; ти ще се наричаш приятел на царя (той му прати порфира и златна корона), ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас“.

21Ионатан облече свещената одежда в седмия месец на сто и шейсетата година в празник Шатри, събра войска и приготви много оръжия.

22Чу това Димитрий, огорчи се и каза:

23„какво направихме ние, та Александър ни изпревари и свърза приятелство с иудеите, за да има поддръжка?

24Ще им напиша думи за поздрав, хвала и обещания, за да бъдат мен на помощ“.

25И прати им писмо с такива думи: „цар Димитрий до иудейския народ – поздрав.

26Чувахме и се радвахме, че спазвате нашите договори, оставате в приятелство с нас и не се прилепяте до нашите врагове.

27Следвайте и сега да спазвате вярност към нас, и ние ще ви отплатим с добро за това, що правите за нас:

28ще ви направим много отстъпки и ще ви дадем дарове.

29А сега освобождавам всички иудеи от данъци и мито на солта и отменявам венците;

30 1 Мак. 11:34.и третата част от семената и половината част от дървесните плодове, която принадлежи на мене, отсега и занапред се отказвам да взимам от Иудейската земя и от трите области, присъединени към нея от Самария и от Галилея, от днешен ден и за вечни времена.

31И Иерусалим да бъде свещен и свободен, както и пределите му, десятъкът и приходите му.

32Отказвам се и от властта над иерусалимската крепост и давам право на първосвещеника да тури в нея люде, които той сам избере, за да я пазят;

33и всички иудеи, взети в плен из Иудейската земя, отпускам на свобода даром в цялото мое царство: нека всички бъдат освободени от тегобите за себе си и за добитъка си.

34Всички празници, съботи и новомесечия, и установените дни – три дена пред празника и три дена след празника – всички тия дни нека бъдат дни за облекчение и свобода на всички иудеи, които се намират в моето царство.

35Никой да няма право да притеснява и отегчава кого и да е от тях в никоя работа.

36И нека иудеи се записват в царските войски до трийсет хиляди души, и ще им се плаща наравно с всички царски войски.

37И от тях да бъдат туряни началници над големите царски крепости; от тях също да бъдат туряни и над делата на царството, които изискват вярност; техните пристойници и началници да бъдат също от тях и нека те живеят според своите закони, както е заповядал царят в Иудейската земя.

38И трите области, присъединени към Иудея от Самарийската страна, нека си останат присъединени към Иудея, та да им бъдат и да се считат за една и да не подлежат под друга власт, освен под властта на първосвещеника.

39Птолемаида с окръга ѝ подарявам на светилището в Иерусалим за издръжки, потребни на светилището;

40аз пък давам ежегодно петнайсет хиляди сикли сребро от приходите на моите царски имоти.

41И всичко останало, което не са предали управителите на съкровището в миналите години, отсега ще дават за работи на храма.

42Освен това и петте хиляди сикли сребро, които се взимаха от приходите на светилището, от годишните сборове, и те се отстъпват като принадлежащи на служещите свещеници.

43И всички, които побягнат в иерусалимския храм и в цялата му черта поради дължими царски повинности и всякакви други, нека бъдат свободни заедно с всичко, що им принадлежи в моето царство.

44За построяване и възобновяване на светилището разноските ще бъдат давани от царските берии.

45И за построяване стените на Иерусалим и укреплението им наоколо – разноските ще бъдат давани от царските приходи, а също и за построяване други стени в Иудея“.

46Ионатан и народът, като изслушаха тия думи, не ГИ повярваха и не ги приеха, защото си спомниха ония големи беди, които Димитрий бе нанесъл на израилтяните, като ги жестоко бе измъчил,

47и предпочетоха съюза с Александра, защото той пръв им направи миролюбни предложения, – и му помагаха във войните през всички дни.

48Цар Александър събра голяма войска и се опълчи против Димитрия.

49И влязоха двамата царе в сражение, и войската на Димитрия удари на бяг; Александър я гони и надви;

50той твърде настойчиво продължи битката до заник-слънце, – и падна Димитрий в тоя ден.

51След това Александър прати пратеници при Птоломея, египетски цар, с такива думи:

52„аз се върнах в земята на моето царство и седнах на престола на моите бащи, взех върховната власт, съкруших Димитрия и завладях нашата страна.

53Аз влязох с него в сражение, разбихме него и войската му и седнахме на престола на неговото царство.

54Прочее, да свържем сега приятелство между нас, и дай ми дъщеря си за жена, и да ти стана зет и ще дам на тебе и ней дарове, достойни за тебе“.

55И отговори Птоломей тъй: „щастлив е денят, в който ти се върна в земята на твоите бащи и седна на престола на царството им.

56Сега ще изпълня за тебе това, що ми писа, само дойди при мене в Птолемаида, да се видим един с друг, и ще се сродя с тебе, както рече“.

57И тръгна Птоломей от Египет, сам и Клеопатра, дъщеря му, и дойдоха в Птолемаида в сто шейсет и втората година.

58Цар Александър го посрещна, и той му даде Клеопатра, дъщеря си, и направи сватбата ѝ в Птолемаида с голям блясък, както прилича на царе.

59Цар Александър писа също на Ионатана, за да излезе да го посрещне.

60Ионатан отиде в Птолемаида с разкош, представи се на двамата царе и надари със сребро и злато и много дарове тях и приближените им, и спечели благоволението им.

61Тогава се събраха против него мъже зловредни, мъже беззаконни изсред Израиля, за да го оклеветят; но царят не обърна внимание на тях.

62И заповяда царят да съблекат на Ионатана дрехите и да го облекат в порфира, – и тъй направиха.

63След това царят го тури при себе си и каза на своите управители: „излезте с него всред града и разгласете, щото никой да не смее да го клевети в нищо и никой да го не тревожи с никаква работа“.

64Когато клеветниците видяха славата му, как той биде провъзгласяван и как биде облечен в порфира, всички се разбягаха.

65Тъй го прослави царят и го вписа в числото на първите приятели, като го назначи военачалник и областен управител.

66И върна се Ионатан в Иерусалим с мир и радост.

67Но в сто шейсет и петата година дойде от Крит Димитрий, син на Димитрия, в земята на бащите си.

68Като чу това, цар Александър твърде се огорчи и се върна в Антиохия.

69И тури Димитрий за военачалник Аполония, управител на Келе-Сирия; тоя събра голяма войска, разположи стана си при Иамния и прати, та казаха на първосвещеник Ионатана:

70„само ти един се превъзнасяш над нас, а пък аз се изложих на присмех и срам чрез тебе. Защо ни противостоиш в планините?

71Ако се надяваш на твоите военни сили, слез при нас в равнината, и там ще си премерим силите, защото с мене е войската на градовете.

72Попитай и узнай, кой съм аз и другите, които ми помагат, и ще ти кажат: не е възможно да устоите пред нашето лице, защото дваж бидоха прогонвани в своята земя твоите бащи.

73И сега против такава конница и такава войска ти не можеш устоя в равнината, дето няма ни камъни, ни теснини, ни място за убежище“.

74Когато Ионатан изслуша тия Аполониеви думи, ободри се духом, избра десет хиляди мъже, излезе из Иерусалим, а брат му Симон се присъедини към него, за да му помага.

75И разположи стан при Иопия; но не можеха да влязат в града, защото в Иопия беше Аполониевата стража; и те почнаха да воюват против нея.

76Тогава уплашените жители му отвориха града, и Ионатан завладя Иопия.

77Като чу туй, Аполоний взе три хиляди конника и голяма войска, па потегли за Азот, като да искаше да мине през него, а между туй дойде в равнината, защото имаше голяма конница и се надяваше на нея.

78Ионатан пък вървя след него до Азот, и удариха се войските.

79В туй време Аполоний тури хиляда ездачи в скришно място зад тях;

80но Ионатан узна, че зад него има засада. И обиколиха войската му и хвърляха в народа стрели от сутринта до вечерта;

81народът пък стоеше, както бе заповядал Ионатан; най-после ездачите се умориха.

82Тогава Симон поведе войската си и нападна отряда, защото конниците изнемощяха; те бяха разбити от него и удариха на бяг.

83Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят.

84Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него.

85Убити от меч и изгорени имаше до осем хиляди мъже.

86Оттам тръгна Ионатан и разположи стан срещу Аскалон; но жителите на града го посрещнаха в голяма почест.

87И върна се Ионатан с всички, които бяха при него в Иерусалим, с много плячка.

88Когато цар Александър чу за тия събития, изново почете Ионатана,

89като му прати златна тока, каквато според обичая се даваше на царските роднини, и му подари да владее наследствено Акарон и цялата му област.