Книга на Товита 2 - Библия, синодално издание (1982 г.)（BOB06）

1 Когато се върнах у дома си, и ми бяха върнали жена ми Ана и син ми Товия, в празник Петдесетница, в светата седмица на седмиците, биде приготвен у дома добър обяд, и седнах да ям.

2Като видях много ястия, казах на сина си: иди и доведи, когото намериш беден от нашите братя, който помни Господа, пък аз ще те почакам.

3Той се върна и рече: татко, един от нашия род удушен е хвърлен на стъгдата.

4Тогава аз, преди да почна да ям, бързо излязох и го прибрах в едно жилище, до заник слънце.

5Като се върнах, умих се и ядох хляба си натъжен.

6 Ам. 8:10. 1 Мак. 1:39.И спомних си пророчеството на Амоса, как бе той казал: празниците ви ще се обърнат в скръб, и всичките ви веселби – в плач.

7 Тов. 12:12.И плаках. А щом зайде слънце, отидох, изкопах гроб и го погребах.

8 Тов. 1:18.Съседите ми се присмиваха и думаха: той още се не бои, че ще бъде убит за тая работа; вече бяга, и ето пак погребва мъртви.

9 Числ. 19:16.В тая съща нощ, като се върнах от погребението и бидейки нечист, легнах да спя зад стената на двора, и лицето ми не беше покрито.

10И не забележих, че на стената имало врабци. Когато очите ми бяха отворени, врабците пуснаха нещо топло на очите ми, и се появиха в очите ми бели петна. И ходих при лекарите, ала те не ми помогнаха. Ахиахар ми доставяше прехрана, докле отидох в Елимаида.

11А жена ми Ана в женските отделения предеше вълна

12и пращаше на богати люде, които ѝ плащаха, а веднъж в прибавка ѝ дадоха козле.

13 Втор. 22:1.Когато го донесоха при мене, то заврещя; и аз попитах жена си: отде е това козле? да не е откраднато? върни го, чието е! защото не е позволено да се яде крадено.

14 Иов. 2:9.Тя отговори: това ми подариха вън от платата. Но аз ѝ не вярвах и настоявах да го върне, чието е, и разсърдих ѝ се. А тя отговори и ми рече: а де са твоите милостини и праведни дела? Ето как те всички се проявиха към тебе!