Книга на пророк Исаия 47 - Библия, синодално издание (1982 г.)(BOB06)

ГЛАВА 47.

1 Втор. 28:56. Иер. 13:18; 48:18. Слез и седни на праха, о девице, дъще Вавилонска; седи на земята: престол няма, дъще Халдейска, и занапред няма да те наричат нежна и разкошна.

2 Съд. 16:21.Вземи хромели и мели брашно; свали булото си, запретни поли, разголи крака, гази реки:

3 Наум. 3:5.твоята голота ще се открие, и ще се виждат дори твоите срамоти. Ще отмъстя и никого не ще пожаля.

4 1 Тим. 4:10.Нашият Изкупител – името Му е Господ Саваот – е Светият Израилев.

5Седи мълком и прибери се в тъмнината, дъще Халдейска, защото занапред няма да те наричат господарка на царствата.

6 2 Царств. 24:14. Зах. 1:15.Аз се разгневих на Моя народ, унизих Моето наследие и ги предадох в твои ръце; а ти не им оказа милосърдие, на старец налага най-тежкото си иго.

7 Откр. 18:7.И си казваше: „вечно ще бъда господарка“, а на ум си не туряше това, не помисляше, какво ще бъде отпосле.

8 Соф. 2:15.Но сега изслушай това, ти, изнежена, която живееш безгрижно, която си казваш в сърцето: „аз съм, и няма друга като мене: няма да седя вдовица, нито ще изпитам загуба на деца“.

9 Ис. 51:19.Но внезапно, в един ден ще те сполети едното и другото – загуба на деца и вдовство; в пълна мярка ще те сполетят те, при всичкото множество на твоите вражби и голямата сила на твоите магии.

10 Пс. 61:11. Ис. 30:12. Иез. 28:2.Защото ти се надяваше на злодейството си и казваше: „никой ме не види“. Твоята мъдрост и твоето знание – те те отклониха от пътя, и ти си думаше в сърце: „аз съм, и няма никоя освен мене“.

11И ще те сполети бедствие: не ще узнаеш, откъде ще се подигне то, и ще те връхлети беда, която не ще бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно ще те сполети гибел, за която и не мислиш.

12Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимавала от младини: може би – ще си помогнеш, може би – ще устоиш.

13Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи.

14 Иов. 31:12. Ис. 33:11.Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него.

15Такива са станали за тебе ония, с които си се трудила, с които си търгувала от младините си. Всеки ударил по свой път; никой те не спасява.

Blog
About Us
Message
Site Map

Who We AreWhat We EelieveWhat We Do

Terms of UsePrivacy Notice

2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.

Home
Gospel
Question
Blog
Help