РИМЛЯНИ 10 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

1Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил.

2Д.А. 21:20; 22:3; Рим. 9:31; Гал. 1:14; 4:17.Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.

3Рим. 1:17; 9:30; Фил. 3:9.Понеже, като не знаят правдата, която е от Бога, и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

4Мат. 5:17; Гал. 3:24.Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

5Лев. 18:5; Неем. 9:29; Йез. 20:11,13,21; Гал. 3:12.Защото Мойсей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.

6Вт. 30:12.А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, тоест, да свали Христа?

7или: Кой ще слезе в бездната, тоест, да изведе Христа от мъртвите?“

8Вт. 30:14.Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти“, тоест, словото на вярата, което проповядваме.

9Мат. 10:32; Лука 12:8; Д.А. 8:37.Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

10Защото със сърце човек вярва и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

11Ис. 28:16; 49:23; Йер. 17:7; Рим. 9:33.Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, не ще се посрами“.

12Д.А. 10:34,36; 15:9; Рим. 3:22,29; Гал. 3:28; Еф. 1:7; 2:4,7; 1 Тим. 2:5.Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

13Йоил 2:32; Д.А. 2:21; 9:14.Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.

14Тит 1:3.Но, как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

15Ис. 52:7; Наум 1:15.И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано:

„Колко са прекрасни нозете на тези,

които благовестват доброто!“.

16 Ис. 53:1; Йоан 12:38; Рим. 3:3; Евр. 4:2. Но не всички послушаха благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули“?

17И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

183 Ц. 18:10; Пс. 18:15; 19:4; Мат. 24:14; 28:19; Марк 16:15; Кол. 1:6,23.Но казвам: Те не са ли чули? Наистина са чули:

„По цялата земя е излязъл гласът им,

и думите им до краищата на вселената“.

19 Вт. 32:21; Рим. 11:11; Тит 3:3. Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Мойсей казва:

„Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ;

с народ несмислен ще ви разгневя“.

20 Ис. 65:1; Рим. 9:30. А Исая смело да казва:

„Намерен бях от онези, които не Ме търсеха;

явен станах на онези, които не питаха за Мене“;

21 Ис. 65:2. а за Израил казва:

„Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и упорит“.