1Тогава си спомни Бог за Ной, за всичко живо и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог изпрати вятър по земята, и водите престанаха.
2Бит. 7:11; Йов 38:37.И затвориха се изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
3Бит. 7:24.Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.
4И на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 Бит. 6:16. После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,
7и изпрати гарван, който, като излезе, летеше насам-натам, докато пресъхнаха водите на земята.
8Тогава изпрати гълъб, за да види оттеглила ли се е водата от лицето на земята.
9Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка, та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
10И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11Надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной узна, че водата се е оттеглила от земята.
12Той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна, и ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14А на двадесет и седмия ден от втория месец земята напълно изсъхна.
15И Бог каза на Ной:
16Бит. 7:13.Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и снахите ти с тебе.
17Бит. 1:22; 7:15.Изведи със себе си всяко живо същество, което е с тебе – птици, добитък и всички влечуги пълзящи по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18Тогава Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
19излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всички влечуги по земята, според видовете си.
20 Лев. 11:1 – 47. И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и ги принесе за всеизгаряне на олтара.
21Бит. 3:17; 6:5,17; 9:11,15; Лев. 1:9; Йов 14:4; 15:14; Пс. 51:5; Йер. 17:9; Йез. 20:41; Мат. 15:19; Рим. 1:21; 3:23; 2 Кор. 2:15; Еф. 5:2.И Господ помириса благоуханната миризма; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята заради човека, защото помислите на сърцето му са зли от неговата младост; нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.
22Ис. 54:9; Йер. 33:20,25.Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.