ЕКЛИСИАСТ 2 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

Удоволствията са безсмислени

1 Ис. 50:11; Лука 12:19. Рекох си в сърцето:

Ела сега да те изпитам с веселба

и наслади се с блага;

но ето, и това се оказа суета.

2 Пр. 14:13; Екл. 7:6. Казах за смеха: Глупост е.

И за веселбата: Каква полза от нея?

3 Екл. 1:17. Опитах да веселя плътта си с вино,

докато сърцето ми още се управлява от мъдростта,

и да прегърна глупостта, докато видя какво е добре да правят човешките чада

под небето през всичките дни на живота си.

4Заех се с големи работи:

съградих си къщи;

насадих си лозя;

5направих си градини и паркове

и насадих в тях всякакви плодни дървета;

6направих си водоеми, за да поя от тях

насадения с дървета лес;

7купих си слуги и слугини,

и имах слуги, родени в дома ми;

имах още едър и дребен добитък

повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим.

8 3 Ц. 9:28; 10:10,14,21. Събрах си и сребро, и злато,

и скъпоценности на царе и области;

набавих си певци и певици,

и насладите за човешките чада –

наложници твърде много.

9 Екл. 1:16. Станах велик и се издигнах

повече от всички, които са били

преди мене в Ерусалим;

още и мъдростта ми си остана в мене.

10 Екл. 3:22; 5:18; 9:9. И от всичко, което пожелаха очите ми,

нищо не им отказах;

не спрях сърцето си от никаква веселба.

Сърцето ми се радваше във всяка моя работа

и това беше делът ми от целия ми труд.

11 Екл. 1:3,14. Тогава разгледах всичките дела,

които бяха извършили ръцете ми,

и труда, с който бях се трудил;

и ето, всичко беше суета и гонене на вятъра,

и нямаше полза под слънцето.

Мъдростта и глупостта са безсмислени

12 Екл. 1:17; 7:25. И обърнах се да разгледам мъдростта, лудостта и безумието,

защото какво може да направи човек след царя,

освен онова, което е вече направено?

13И видях, че мъдростта превъзхожда безумието,

както светлината превъзхожда тъмнината.

14 Пр. 17:24; Екл. 8:1; 9:2,3,11. На мъдрия очите са в главата му,

а безумният ходи в тъмнина;

обаче аз узнах още, че една участ постига и двамата.

15Тогава рекох в сърцето си:

Каквото постига безумния,

това ще постигне и мене.

Каква полза тогава от това, че съм мъдър?

Затова рекох в сърцето си, че и това е суета.

16Защото както за безумния, така и за мъдрия

не остава дълъг спомен;

понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени.

Както умира мъдрият,

тъй умира и безумният.

Трудът е безсмислен

17Затова намразих живота,

защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето,

понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

18 Пс. 49:10. Намразих още и целия си труд,

с който съм се трудил под слънцето,

защото трябва да го оставя на някой, който ще дойде след мене.

19А кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен?

Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил

и с който съм показал мъдрост под слънцето.

И това е суета.

20Затова сърцето ми започна да се отчайва

поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

21Защото един човек може да се труди

с мъдрост, със знание и със сполука,

а после трябва да остави всичко за дял на някого,

който не е участвал в труда му.

И това е суета и голямо зло.

22 Екл. 1:3; 3:9. Защото каква полза за човека

от целия му труд и грижи,

с които се изморява под слънцето?

23 Йов 5:7; 14:1. Понеже всичките му дни са скърби

и усърдният му труд – печал;

даже и нощем сърцето му не

си почива.

И това е суета.

24 Екл. 3:12,13,22; 5:18; 8:15. Няма по-добро за човека, освен да яде и да пие,

и да намира наслада за душата си в плодовете на труда си.

И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25Защото кой може да яде

и кой може да се наслаждава без Бога?

26 Йов 27:16,17; Пр. 28:8. Понеже Бог дава на угодния Нему човек

мъдрост, знание и радост;

а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа,

за да даде всичко на угодния Богу.

И това е суета и гонене на вятъра.