1 .
13 Пр. 5:4; Екл. 2:2. Даже и сред смеха сърцето си има болката
и краят на веселието може да бъде тъга.
14 Пр. 1:31; 12:14. Който отстъпва от Бога в сърцето си, ще се насити от своите пътища,
а добрият човекще бъде доволен от себе си.
15Простият вярва на всяка дума,
а благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Пр. 22:3. Мъдрият се бои и се отклонява от злото,
а безумният самонадеяно се хвърля напред.
17Сприхавият човек постъпва несмислено
и коварният е омразен.
18Безумните наследяват глупост,
а благоразумните се увенчават със знание.
19Злите ще се кланят пред добрите,
а нечестивите – при портите на праведните.
20 Пр. 19:7. Сиромахът е мразен даже и от ближния си,
а на богатия приятелите са много.
21 Пс. 41:1; 112:9. Който презира ближния си, съгрешава,
а който показва милост към сиромасите, е блажен.
22Не се ли заблуждават онези, които замислят зло?
Но милост и вярност ще се показват към тези, които замислят добро.
23От всеки труд има полза,
а от бъбренето с устни само оскъдност.
24Богатството на мъдрите е венец за тях,
а глупостта на безумните ражда глупост.
25 Пр. 14:5. Верният свидетел избавя души,
а лъжливият свидетел говори лъжи.
26В страха от Господа има силна увереност;
и Неговите чада ще имат прибежище.
27 Пр. 13:14. Страхът от Господа е извор на живот,
за да се отдалечава човекът от примките на смъртта.
28В многочислен народ е славата на царя,
а при малочислен народ тежко на господаря.
29 Пр. 16:32; Як. 1:19. Който не се гневи бързо, има голямо благоразумие,
а който лесно се пали, възвишава безумие.
30 Пс. 112:10; Пр. 12:4. Кроткото сърце е живот за тялото,
а завистта разлага костите.
31 Йов 31:15,16; Пр. 17:5; 22:2; Мат. 25:40,45. Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя му,
а който е милостив към сиромаха, показва почит към Него.
32 Йов 13:15; 19:26; Пс. 23:4; 37:37; 2 Кор. 1:9; 5:8; 2 Тим. 4:18. Нечестивият е смазан във време на бедствието си,
а праведният и в смъртта си има упование.
33 Пр. 12:16; 29:11. В сърцето на разумния мъдростта почива,
а сред безумните се излага на показ.
34Праведността въздига народа,
а грехът е позор за племената.
35 Мат. 24:45,47. Благоволението на царя е към разумния слуга,
а гневът му – против онзи, който докарва срам.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
