1 Вт. 12:30,31; Езд. 6:21; Неем. 9:2. Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевият народ и свещениците, и левитите, не са се отделили от людете на тези земи и спазват техните мерзости, мерзостите на ханаанците, хетите, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците.
2Изх. 19:6; 22:31; 34:16; Вт. 7:3,6; 14:2; Неем. 13:23; 2 Кор. 6:14.Те са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че святият род се е смесил с людете на тези земи; дори ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.
3Йов 1:20; Пс. 143:4.И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.
4Изх. 29:39; Езд. 10:3; Ис. 66:2.Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от словата на Израилевия Бог поради престъплението на онези, които са били в плен; а аз седях смутен до принасянето на вечерната жертва.
5 Изх. 9:29,33. А по време на вечерната жертва станах от унижението си и с раздраната си дреха и мантия превих колене, и като прострях ръцете си към Господа, моя Бог, рекох:
62 Лет. 28:9; Пс. 38:4; Дан. 9:7,8; Откр. 18:5.Боже мой, срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония се натрупаха над главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата.
7Вт. 28:36,64; Неем. 9:30; Пс. 106:6; Дан. 9:5,6,7,8.От дните на предците ни до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията ни, ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземни царе, на меч, в плен, на разграбване и на посрамване на лицата ни, както е днес.
8Пс. 13:3; 34:5.И сега от твърде скоро Господ, нашият Бог, показва милост към нас, за да се опази между нас остатък и за да бъдем закрепени в Неговото свято място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.
9Езд. 7:28; Неем. 9:36; Пс. 136:23.Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, за да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.
10Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото оставихме заповедите,
11Езд. 6:21.които си дал чрез слугите Си пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на жителите на тези земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;
12Изх. 23:32; 34:16; Вт. 7:3; 23:6; Пр. 13:22; 20:7.сега не давайте дъщерите си на синовете им и не взимайте техните дъщери за синовете си, и не търсете никога мира им или благата им; за да се укрепите и да ядете благата на тази земя, и да я оставите в наследство на потомците си завинаги.
13Пс. 103:10.И след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото ни престъпление, виждайки, че Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,
14Вт. 9:8; Езд. 9:2; Неем. 13:23,27; Йоан 5:14; 2 Пет. 2:20,21.трябва ли да нарушаваме пак Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас, докато ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?
15Неем. 9:33; Пс. 130:3; Дан. 9:14; Рим. 3:19; 1 Кор. 15:17.Господи, Боже Израилев, праведен си, защото ние сме оцелели до днес; ето, пред Тебе стоим с престъплението си! Защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.