ИСУС НАВИЕВ 14 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

Поделяне на земята на запад от Йордан

1 Чис. 34:17,18. И ето наследствата, които израиляните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиевият син, и началниците на бащините домове от племената на израиляните.

2Чис. 26:55; 33:54; 34:13.С жребий се раздели наследството на тези девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Мойсей.

3И.Н. 13:8,32,33.Защото Мойсей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Йордан; но на левитите не даде наследство между тях.

4Бит. 48:5; 1 Лет. 5:1,2.Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

5Чис. 35:2; И.Н. 21:2.Както бе заповядал Господ на Мойсей, така сториха израиляните, като разделиха земята.

6 Чис. 13:26; 14:24,30; 32:12; Вт. 1:36,38; И.Н. 15:17. Тогава синовете на Юда дойдоха при Исус в Галгал. И Халев, синът на Ефони Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Мойсей за мен и за теб в Кадеш-Варни.

7Чис. 13:6; 14:6.Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Мойсей ме прати от Кадеш-Варни, за да разгледам земята; и му донесох известие както ми беше на сърце.

8Чис. 13:31,32; 14:24; Вт. 1:28.Братята ми обаче, които дойдоха с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно Господа, моя Бог.

9Чис. 13:32; 14:23,24; Вт. 1:36; И.Н. 1:3.Затова в същия ден Мойсей се закле: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва Господа, моя Бог.

10Чис. 14:30.И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тези четиридесет и пет години, откакто Господ говори това на Мойсей, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

11Вт. 31:2; 34:7.Но и днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Мойсей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

12Чис. 13:28,33; И.Н. 15:14; Съд. 1:20; Пс. 18:31,34; 60:12; Рим. 8:31.Затова дай ми тази хълмиста земя, за която Господ говори в онзи ден, защото ти чу в онзи ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене и аз ще ги изгоня, както Господ каза.

13И.Н. 10:37; 15:13; 21:11,12; 22:6; Съд. 1:20; 1 Лет. 6:55,56.Тогава Исус го благослови; и даде Хеброн за наследство на Халев, Ефониевия син.

14И.Н. 14:8,9; 21:12.Затова Хеброн стана притежание на Халев, син на Ефони Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа, Израилевия Бог.

15Бит. 23:2; И.Н. 11:23; 15:13.А отначало името на Хеброн беше Кириат-Арба; а Арба беше голям човек между енакимите.

И земята утихна от война.