ИСАЯ 16 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

1 през пустинята

до хълма на Сионовата дъщеря.

2 Чис. 21:13. Подобно на скитаща се птица,

изпъдена от гнездото си,

ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.

3Дай ни съвет, извърши правосъдие;

по пладне направи сянката си като нощ.

Скрий изпъдените, не издавай скитащите се.

4Моите бегълци нека се приютят при тебе, Моаве;

бъди им заслон от разорителя.

Защото грабителят ще изчезне, разорителят ще престане,

потисниците ще се изтребят от земята.

5 Пс. 72:2; 96:13; 98:9; Дан. 7:14,27; Мих. 4:7; Лука 1:33. И с любов ще се утвърди престол;

и на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър,

онзи, който съди и търси правосъдие, и бърза да върши правда.

6 Ис. 28:15; Йер. 48:29; Соф. 2:10. Чували сме за гордостта на Моав (той е много горд),

за високоумието му, за гордостта му и яростта му,

но лъжливите му самохвалства са суетни.

7 4 Ц. 3:25; Йер. 48:20. Затова Моав ще възридае за Моав –

всички ще възридаят.

Оплаквайте и скърбете за питите със стафиди на Кир-Аресет.

8 Ис. 16:9; 24:7. Нивята на Есевон и лозята на Севма са посърнали;

господарите на народите счупиха отбраните му лози,

които се простираха до Язир и се извиваха към пустинята;

клоните им се разпростираха и отиваха чак до морето.

9 Ис. 15:4; Йер. 48:32. Затова, както Язир плаче, и аз плача за лозята на Севма.

Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало.

Няма вече радост по време на гроздобера ти и по време на жетвата ти.

10 Ис. 15:5; 24:8; 63:15; Йер. 48:33,36. Отнето е веселието и радостта от плодоносното поле,

няма в лозята ти песни, нито радостни гласове;

няма кой да тъпче в линовете и да изстисква виното,

защото Аз сложих край на веселбите.

11Затова сърцето ми оплаква като арфа Моав,

душата ми – Кир-Аресет.

12 Ис. 15:2. И когато Моав, уморен от високите си места,

се яви и влезе в капището си да се помоли,

той няма да сполучи.

13Това е словото, което Господ вече беше изрекъл относно Моав.

14 Ис. 21:16. А сега Господ говори:

За три години, както наемник ги отброява,

славата на Моав ще изпадне в презрение

с цялото му голямо множество,

а остатакът ще бъде много малък и незначителен.