1 Екл. 8:14. Така размишлявах над всичко това в сърцето си и заключих,
че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка;
няма човек, който да знае дали любов или омразаго очаква;
всичко е неизвестно пред тях.
2 Йов 21:7; Пс. 73:3,12,13; Мал. 3:15. Всичко постига всички еднакво;
една е участта на праведния и на злия,
на добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия,
на онзи, който принася жертва, и на онзи, който не принася жертва;
както се случва на добрия, така и на грешния;
на този, който се кълне, както и на онзи, който се бои да се кълне.
3Това е злото във всичко, което става под слънцето:
Че една е участта на всички.
И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло
и лудост е в сърцето им, докато са живи,
и послеслизат при мъртвите.
4Защото за онзи, който е сред живите, има надежда –
понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
5 Йов 7:8 – 10; 14:21; Ис. 26:14. Защото живите знаят, че ще умрат,
а мъртвите не знаят нищо; нито имат занапред награда;
понеже споменът за тях е забравен.
6И любовта им, и омразата им, и завистта им вече са изгубени,
нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.
7 Екл. 8:15. Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце,
защото Бог вече има благоволение в делата ти.
8Дрехите ти нека бъдат винаги бели
и миро да не липсва от главата ти.
9 Екл. 2:10,24; 3:13,22; 5:18. Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
през всичките дни на суетния си живот,
които Бог ти е дал под слънцето –
през всичките твои суетни дни,
защото това е твоят дял в живота
и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.
10Всичко, с което се заеме ръката ти, да прави според силата си,
защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиваш.
11 Йер. 9:23; Ам. 2:14,15. Обърнах се и видях под слънцето,
че победата в надбягването не е дадена на бързите,
нито боят – на силните,
нито хлябът – на мъдрите,
нито богатството – на разумните,
нито благоволението – на изкусните майстори;
но на всички се случва според времето и случая.
12 Пр. 29:6; Екл. 8:7; Лука 12:20,39; 17:16; 1 Сол. 5:3. Защото човек не знае кога ще дойде часът му.
Както рибите се улавят в жестока мрежа
и както птиците се улавят в примка,
така се улавят човешките чада в бедите,
които ги връхлитат внезапно.
Мъдростта е по-добра от глупостта13И това видях като мъдрост под слънцето,
и тя ми се видя голяма:
14 2 Ц. 20:16 – 22. Имаше малък град и малцина мъже в него;
и излезе срещу него велик цар и го обсади,
и издигна против него големи насипи.
15Ала в него се намери сиромах човек, но мъдър,
и той с мъдростта си избави града;
но никой не си спомни за този сиромах човек.
16 Пр. 21:22; 24:5; Екл. 7:19; 9:18; Марк 6:2,3. Тогава си казах: Мъдростта струва повече от силата,
но при все това мъдростта на сиромаха се презира
и думите му не се слушат.
17Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат
повече от вика на онзи, който властва сред безумните.
18 И.Н. 7:1,11,12; Екл. 9:16. Мъдростта струва повече от военните оръжия,
а един грешник разваля много добри неща.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.