ВТОРА КНИГА НА ЦАРЕТЕ 24 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

Давид преброява воините

1 2 Ц. 21:1; 1 Лет. 21:1; 27:23,24; Як. 1:13,14. След това гневът на Господа пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, казвайки: Иди, преброй Израил и Юда.

2Съд. 20:1; Йер. 17:5.И царят каза на военачалника Йоав, който бе с него: Мини сега през всички Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, и пребройте людете, за да зная колко на брой са.

3А Йоав каза на царя: Господ, твоят Бог, дано преумножи людете стократно и очите на господаря ми, царя, дано видят това; но защо господарят ми, царят, иска да предприеме това нещо?

4Обаче царската дума надделя над Йоав и над военачалниците. И така Йоав и военачалниците излязоха от присъствието на царя, за да преброят Израилския народ.

5Чис. 32:1,3; Вт. 2:36; И.Н. 13:9,16.Като преминаха Йордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината.

6И.Н. 19:28,47; Съд. 18:28,29.После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Одси; дойдоха и в Дан-Яан и наоколо до Сидон;

7тогава дойдоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юдея.

8И тъй, като пребродиха цялата земя, дойдоха в Ерусалим след девет месеца и двадесет дни.

91 Лет. 21:5.И Йоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди.

10 1 Ц. 13:13; 24:6; 2 Ц. 12:13. И след като преброи Давид людете, съвестта го замъчи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко, като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

111 Ц. 9:9; 22:5; 1 Лет. 29:20.И когато стана Давид на сутринта, Господнето слово дойде към пророка Гад, Давидовия пророк:

12Иди, кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

131 Лет. 21:12.И Гад дойде при Давид да му извести това; после му рече: Дали за седем години да те сполети глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да върна на Онзи, Който ме е пратил.

14Пс. 103:8,13,14; 119:156; Ис. 47:6; Зах. 1:15.И Давид рече на Гад: Намирам се много натясно; но нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; ала в ръката на човек да не падна.

151 Лет. 21:14; 27:24.И тъй, Господ прати мор върху Израил от онази сутрин до определеното време; и измряха от народа – от Дан до Вирсавее – седемдесет хиляди мъже.

16Бит. 6:6; Изх. 12:23; 1 Ц. 15:11; 2 Ц. 24:18; 1 Лет. 21:15; 2 Лет. 3:1; Йоил 2:13,14.И когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото и рече на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.

171 Лет. 21:17.И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на Господа, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тези овце какво са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом.

Давид изгражда олтар

18 1 Лет. 21:18. В същия ден Гад дойде при Давид и му рече: Иди, издигни олтар на Господа на гумното на евусеца Орна.

19И така, Давид отиде според Гадовата дума, както заповяда Господ.

20И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе, та се поклони на царя с лице до земята.

21Бит. 23:8 – 16; Чис. 16:48,50.Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми, царят, при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе, за да издигна олтар на Господа, за да престане морът сред народа.

223 Ц. 19:21.А Орна каза на Давид: Господарят ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне и диканите, и яремите на воловете – за дърва;

23Йез. 20:40,41.всичко това, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ, твоят Бог, да има благоволение към тебе.

241 Лет. 21:24,25.А царят каза на Орна: Не; но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.

252 Ц. 21:14; 24:21.И там Давид издигна олтар на Господа, и пренесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ се умилостиви към земята, иморът сред израиляните престана.