ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ 27 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

Павел отплава за Рим

1 беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

12И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат оттам, за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

Бурята

13И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те вдигнаха котва и плаваха близо покрай Крит.

14Но след малко се спусна от острова бурен вятър, наречен евроклидон;

15и когато корабът бе настигнат от вятъра, и срещу него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавда, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба отдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свиха платната и се носеха така.

18И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

19И на третия ден със своите ръце изхвърлихме вещите на кораба.

20И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба.

22Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът;

23

33А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

343 Ц. 1:52; Мат. 10:30; Лука 12:7; 21:18.Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже на никой от вас и косъм от главата няма да падне.

351 Ц. 9:13; Мат. 15:36; Марк 8:6; Йоан 6:11; 1 Тим. 4:3,4.И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.

36От това всички се ободриха и ядоха и те.

371 Пет. 3:20.И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38И като се нахраниха, облекчиха кораба, като изхвърлиха житото в морето.

39И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който възнамериха да тласнат кораба, ако бе възможно.

40И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра и се отправиха към брега.

412 Кор. 11:25.Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44Д.А. 27:22.а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата.