ЙОВ 7 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

1 Йов 14:5,13,14; Пс. 39:4. Земният живот на човека не е ли воюване?

И дните му не са ли като дни на наемник?

2Както на слуга, който копнее за сянка,

и както на наемник, който очаква заплатата си:

3 Йов 29:2. така на мене се дадоха за притежание

безплодни месеци

и нощи на печал ми се определиха.

4 Вт. 28:67; Йов 17:12. Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?

Но нощта се протака;

и непрестанно се мятам насам-натам до зори.

5 Ис. 14:11. Снагата ми е покрита с червеи и прашни струпеи;

кожата ми се пука и гнои.

6 Йов 9:25; 16:22; 17:11; Пс. 90:6; 102:11; 103:15; 144:4; Ис. 36:12; 40:6; Як. 4:14. Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача

и чезнат без надежда.

7 Пс. 78:39; 89:47. Помни, че животът ми е вятър

и че окото ми няма вече да види добро.

8 Йов 20:9. Окото на онзи, който ме е видял, няма да ме види вече;

Твоите очи са върху мене, а мене ме няма.

9 2 Ц. 2:23. Както облакът се разпръсва и изчезва,

така и слизащият в шеол няма пак да се изкачи;

10 Йов 8:18; 20:9; Пс. 103:16. няма да се върне вече у дома си;

и мястото му няма да го познае вече.

11 1 Ц. 1:10; Йов 10:1; Пс. 39:1,9; 40:9. Затова аз няма да въздържа устата си;

ще говоря в терзанието на духа си;

ще плача в горестта на душата си.

12Море ли съм аз или морско чудовище,

та поставяш над мене стража?

13 Йов 9:27. Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,

постелката ми ще стаи воплите ми,

14тогава ме плашиш със сънища

и ме ужасяваш с видения;

15така че душата ми предпочита удушване

и смърт, отколкото този мой живот.

16 Йов 10:1,20; 14:6; Пс. 39:13; 62:9. Додея ми;

не искам да живея вечно;

оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 Пс. 8:4; 144:3; Евр. 2:6. Какво е човек, че да го възвеличаваш

и да си спомняш за него,

18да го посещаваш всяка сутрин

и да го изпитваш всяка минута?

19Докога не ще отвръщаш погледа Си от мене

и не ще ме оставяш и плюнката си да погълна?

20 Йов 16:12; Пс. 21:12; П.Йер. 3:12. Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Тебе, о, Наблюдателю на човеците?

Защо си ме поставил на Своя прицел,

та станах тежест на самия себе си?

21И защо не прощаваш престъплението ми

и не отнемаш беззаконието ми?

Защото още сега ще заспя в пръстта;

и на сутринта ще ме потърсиш, а няма да ме има.