ПЪРВА КНИГА НА ЦАРЕТЕ 26 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

Давид отново опазва живота на Саул

1 1 Ц. 23:19; Пс. 54. Тогава дойдоха зифийците при Саул в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон?

2И тъй, Саул стана, слезе в Зифската пустиня с три хиляди отбрани израилски мъже и търсѝ Давид в Зифската пустиня.

3И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като научи, че Саул идва след него в пустинята,

4Давид прати съгледвачи и разбра, че Саул наистина е дошъл.

5 1 Ц. 14:50; 17:55. И Давид стана, дойде на мястото, където Саул беше разположил стана си, и съгледа мястото, където спяха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. Саул спеше в шатъра, а воините бяха разположени около него.

6Съд. 7:10,11; 1 Лет. 2:16.Тогава Давид проговори и рече на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саул в стана? И каза Ависей: Аз ще сляза с тебе.

7И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при войните; и ето, Саул лежеше заспал в шатрата и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и войните спяха около него.

8Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега нека го прикова с копието о земята с един удар и няма да повторя.

91 Ц. 24:6,7; 2 Ц. 1:16.А Давид каза на Ависей: Да не го погубиш, защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

10Бит. 47:29; Вт. 31:14; 1 Ц. 25:38; 31:6; Йов 7:1; 14:5; Пс. 37:13; 94:1,2,23; Лука 18:7; Рим. 12:19.Каза още Давид: Бъди уверен, както си уверен в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

111 Ц. 24:7,13.Да не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му и съда с водата, и да си отидем.

12Бит. 2:21; 15:12.И тъй, Давид взе копието и съда с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха; никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

13Тогава Давид мина насреща и застана на върха на хълма надалеч, а между тях имаше голямо разстояние,

14и извика Давид към воините и Авенир, Нировия син: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, който викаш към царя?

15И Давид каза на Авенир: Не си ли ти доблестен мъж? И кой е подобен на тебе в Израил? Защо тогава не пазиш господаря си, царя? Защото един от мъжете влезе да погуби господаря ти, царя.

16Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега вижте къде е копието на царя и съдът с водата, който беше при главата му.

171 Ц. 24:17.А Саул позна Давидовия глас и рече: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.

181 Ц. 24:10,12.Рече още: Защо преследва господарят ми така слугата си? Какво съм сторил? Или какво зло има в ръката ми?

19Вт. 4:28; 2 Ц. 14:16; 16:11; 20:19; 24:1; Пс. 120:5.И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако Господ те е подбудил против мене, нека приеме жертва; но ако това са синове човешки, нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове.

201 Ц. 24:15.Сега нека не падне кръвта ми на земята пред лицето Господне; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, както когато гони някой яребица в планините.

211 Ц. 15:24; 18:30; 24:18.Тогава рече Саул: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми е бил днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма грешка.

22А Давид в отговор рече: Ето копието на царя; нека дойде един от слугите да го вземе.

23Пс. 7:8; 18:20.А Господ да въздаде на всеки според правдата му и вярността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си против Господния помазаник.

24Ето както твоят живот бе днес скъпоценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде скъпоценен пред очите на Господа и той да ме избави от всички скърби.

25Бит. 32:28.Тогава Саул каза на Давид: Да си благословен, сине мой, Давиде! Ти ще извършиш велики дела и без друго ще надделееш. И така, Давид пое по пътя си; а Саул се върна в къщи.